Друго време, друг вятър..

...и тревите до гърдите, до брадите, над главите...

Дълга рокля облича

на дълга разходка из полетата тръгва...

..
а всъщност изгрява в пет и трийсет сутринта.. пресича после река бутамята, във вливането й прецапва по чорапи, защото е студено, по скалите й се катери, по пътеките й стъпва на пръсти, в тревите й се загубва, зяпа отвисоко брегове на морето, гледа надалече, някъде отвъд,..чупи стойки в сенки.. въздиша през цялото време...
и ах-ка.
накрая вижда нарисувано сърце
и
в
див
клематис
се
превръща.

Жабурняци из локвите,

таралежи по улиците, рибки във водите...

...за да не се изгуби

слагам го най-вече тук!

за слушане на слушалки...




"love is devoted to each other forever..."

Докато го вдигнеш

и се разпада...

това му е най-безценното.

Ти ли беше

онова птиче, което се рееше над главата ми днес

докато веех рокля над света?

:)

Изключих се

от света. морето най-после започна да говори. мога да седя на камък и да го слушам с векове...

наблюдавам разцъфтяването на всички цветя. ред е на люцерната сега..

..и радостта да знаеш, че колкото е минало, още повече предстои.

:)

а то - морето - днес е зелено. и аз, като него:)

На Кораба

сама съм в целия бар. на влизане Сандра хваща ръцете ми за добре дошла, после пуска wish you were here, не просто песента - албумът. гледам как крайчето на морето опипва пясъка,  в синхрон с космическите звуци от китарата на Гилмор, и се зарейвам някъде нависоко... когато пред погледа ми паркира момче с каравана, слиза, заключва, а аз надвиквам музиката, за да му кажа, че закрива цялата гледка. той сяда обратно и връща назад . Сандра вече тича към него за прегръдка...

когато влиза в бара, го чувам да казва, че е дошъл тук за цялото лято. на влизане, при вида на синеморската табела, било чувство, огромно като Любов ...

казах ли вече? хубаво е, много е хубаво! всичко! :))

Кротък морски дъжд

оросява мислите ми
която капне на устните
е целувка

:)

Павле

днес се прибра от софийско едноседмично странство и възкликна - я, ама те жабите, дето квакат нощем от басейна на комшиите, май са станали повече, нали?
та - искам да кажа - обичам хората, имащи слух за жабешките гласове.

добавям от тази вечер двамата влюбени таралежи в двора, които съскаха като гъски, онова пиле в ореха, пеещо като на провал и разказът на дядо Георги за това, как в българските фантастични филми от едно време той е измайсторявал паяжините..

бррр

 хубаво е, много :)

изчезнаха ми думите, но морето е Тук, Вътре..

Дивите плажни Синеморски цветя

много от тях не подозирах, до днес. все си мислех, че началото на май е най-красивият период на морето. грешала съм много... оттук-нататък други ще са полетите ми.

Не е море това.

Любов е. чиста Светлина.

Когато и късно вечер са топли

плочките под босите ти крака на балкона, значи лятото вече е дошло.
 
обърнах календара на юни, защото иначе няма да видя най-любимата ми елицина рисунка от него.

багаж стягам вече.

не отивам на море. точната дума е заминавам.

за дълго.

Cloudspotting

или следобедът на едно балконско пиянде.
един литър облаци, събрани в сто грама...


:))