Ти ли беше

онова птиче, което се рееше над главата ми днес

докато веех рокля над света?

:)

Изключих се

от света. морето най-после започна да говори. мога да седя на камък и да го слушам с векове...

наблюдавам разцъфтяването на всички цветя. ред е на люцерната сега..

..и радостта да знаеш, че колкото е минало, още повече предстои.

:)

а то - морето - днес е зелено. и аз, като него:)

На Кораба

сама съм в целия бар. на влизане Сандра хваща ръцете ми за добре дошла, после пуска wish you were here, не просто песента - албумът. гледам как крайчето на морето опипва пясъка,  в синхрон с космическите звуци от китарата на Гилмор, и се зарейвам някъде нависоко... когато пред погледа ми паркира момче с каравана, слиза, заключва, а аз надвиквам музиката, за да му кажа, че закрива цялата гледка. той сяда обратно и връща назад . Сандра вече тича към него за прегръдка...

когато влиза в бара, го чувам да казва, че е дошъл тук за цялото лято. на влизане, при вида на синеморската табела, било чувство, огромно като Любов ...

казах ли вече? хубаво е, много е хубаво! всичко! :))

Кротък морски дъжд

оросява мислите ми
която капне на устните
е целувка

:)

Павле

днес се прибра от софийско едноседмично странство и възкликна - я, ама те жабите, дето квакат нощем от басейна на комшиите, май са станали повече, нали?
та - искам да кажа - обичам хората, имащи слух за жабешките гласове.

добавям от тази вечер двамата влюбени таралежи в двора, които съскаха като гъски, онова пиле в ореха, пеещо като на провал и разказът на дядо Георги за това, как в българските фантастични филми от едно време той е измайсторявал паяжините..

бррр

 хубаво е, много :)

изчезнаха ми думите, но морето е Тук, Вътре..

Дивите плажни Синеморски цветя

много от тях не подозирах, до днес. все си мислех, че началото на май е най-красивият период на морето. грешала съм много... оттук-нататък други ще са полетите ми.

Не е море това.

Любов е. чиста Светлина.

Когато и късно вечер са топли

плочките под босите ти крака на балкона, значи лятото вече е дошло.
 
обърнах календара на юни, защото иначе няма да видя най-любимата ми елицина рисунка от него.

багаж стягам вече.

не отивам на море. точната дума е заминавам.

за дълго.

Cloudspotting

или следобедът на едно балконско пиянде.
един литър облаци, събрани в сто грама...


:))

Достатъчно е

да заровиш в земята едно от падналите ти наоколо кестенчета, за да засадиш дърво...

тези новородени са от дерето под блока - някой през есента изхвърли там огромни купи кестенови листа.. резултатът беше неочакван и хубав - около десетина подобни малки дръвчета са надигнали главици от вече превърналите се в прекрасна естествена тор купчини.

та - мислех си, а и Учителят Петър Дънов беше казал - "като изядете ябълката, заровете после семчиците й"...

никак не е трудно, дивите места из софето са в изобилие.

Мазет Ленд

изтворихме по Великден :)))

Mazet Land from Ziggy Dragnev on Vimeo.

Да поживееш в къща на художник

е като да изчетеш учебник по безгрижност в обзавеждането. да осъзнаеш, че грозните обикновени врати всъщност са най-красиви, защото предизвикват въображението ти за изрисуването им, да разбереш, че за перде може да послужи дори парче плат, небрежно прехвърлено през корниза, да се плеснеш по челото, докато, лежейки върху спалнята, наблюдаваш птиците в небето, че - да, по този начин трябва да се слагат всичките легла във всички стаи... и още много дребни чудесии, които съм запомнила подсъзнателно и прехвърлила в сегашната ми къща. но най-важната от тях - когато си избираш собствен дом, трябва да го усетиш още с влизането. да потърсиш в него облаците и дъжда. птичите песни.  морето. тревата. Луната. и Слънцето.

...

нещо такова... под клепачите


...

"човек не живее в настоящето, а в спомените от миналото... и в мечтите" - е казал Фелини...

аз пък казвам, че има и такива дни, и онакива дни. днешният е някъде назад... цялата тази музика ми донася картините му.

" Т

е теорема за тъгуването при сбогуване
тя гласи:
напряко неможе да се мине.
.............

 Боли ме един мъж в цялото тяло.

..........

Тя
има дълга коса
която се плете в краката й

страни от хората
защото щом се приближи
ги спъва

не умее
да сплита косата си
да я връзва

никога не й е идвало наум 
да я подстриже

когато се сресва
трепери

.............................

аз казвам: градина
садиш шлевиш поливаш
прекопаваш
цъфти и връзва
разхождаш се
попиваш
ароматите
разравяш
пръстта с ръце
загръщаш
по-крехките коренчета

понякога
градушка суша порой
и може би
всичко отначало

също - невени
край лехите с картофите.

той казва: гора
вървиш изненадва те
опознаваш променя се
замръкваш
на неподозирани поляни
сред неочаквани
сенки
храсти
закачат ръкава ти
в корени
се препъваш
прегръщаш
тук-там по някое дърво

а пътеките? - питам
ту ги има ту ги няма
отговаря

а напролет - 
диви ягоди
и малко пръст
под ноктите.

.......................

списък на изчезналите шумове

дядо ми, който разлиства 
на масата в кухнята
вестник...

..............

............

.......... "
 

....
Галина Николова. из всичките й книги.