Кротък морски дъжд

оросява мислите ми
която капне на устните
е целувка

:)

Павле

днес се прибра от софийско едноседмично странство и възкликна - я, ама те жабите, дето квакат нощем от басейна на комшиите, май са станали повече, нали?
та - искам да кажа - обичам хората, имащи слух за жабешките гласове.

добавям от тази вечер двамата влюбени таралежи в двора, които съскаха като гъски, онова пиле в ореха, пеещо като на провал и разказът на дядо Георги за това, как в българските фантастични филми от едно време той е измайсторявал паяжините..

бррр

 хубаво е, много :)

изчезнаха ми думите, но морето е Тук, Вътре..

Дивите плажни Синеморски цветя

много от тях не подозирах, до днес. все си мислех, че началото на май е най-красивият период на морето. грешала съм много... оттук-нататък други ще са полетите ми.

Не е море това.

Любов е. чиста Светлина.

Когато и късно вечер са топли

плочките под босите ти крака на балкона, значи лятото вече е дошло.
 
обърнах календара на юни, защото иначе няма да видя най-любимата ми елицина рисунка от него.

багаж стягам вече.

не отивам на море. точната дума е заминавам.

за дълго.

Cloudspotting

или следобедът на едно балконско пиянде.
един литър облаци, събрани в сто грама...


:))

Достатъчно е

да заровиш в земята едно от падналите ти наоколо кестенчета, за да засадиш дърво...

тези новородени са от дерето под блока - някой през есента изхвърли там огромни купи кестенови листа.. резултатът беше неочакван и хубав - около десетина подобни малки дръвчета са надигнали главици от вече превърналите се в прекрасна естествена тор купчини.

та - мислех си, а и Учителят Петър Дънов беше казал - "като изядете ябълката, заровете после семчиците й"...

никак не е трудно, дивите места из софето са в изобилие.

Мазет Ленд

изтворихме по Великден :)))

Mazet Land from Ziggy Dragnev on Vimeo.

Да поживееш в къща на художник

е като да изчетеш учебник по безгрижност в обзавеждането. да осъзнаеш, че грозните обикновени врати всъщност са най-красиви, защото предизвикват въображението ти за изрисуването им, да разбереш, че за перде може да послужи дори парче плат, небрежно прехвърлено през корниза, да се плеснеш по челото, докато, лежейки върху спалнята, наблюдаваш птиците в небето, че - да, по този начин трябва да се слагат всичките легла във всички стаи... и още много дребни чудесии, които съм запомнила подсъзнателно и прехвърлила в сегашната ми къща. но най-важната от тях - когато си избираш собствен дом, трябва да го усетиш още с влизането. да потърсиш в него облаците и дъжда. птичите песни.  морето. тревата. Луната. и Слънцето.

...

нещо такова... под клепачите


...

"човек не живее в настоящето, а в спомените от миналото... и в мечтите" - е казал Фелини...

аз пък казвам, че има и такива дни, и онакива дни. днешният е някъде назад... цялата тази музика ми донася картините му.

" Т

е теорема за тъгуването при сбогуване
тя гласи:
напряко неможе да се мине.
.............

 Боли ме един мъж в цялото тяло.

..........

Тя
има дълга коса
която се плете в краката й

страни от хората
защото щом се приближи
ги спъва

не умее
да сплита косата си
да я връзва

никога не й е идвало наум 
да я подстриже

когато се сресва
трепери

.............................

аз казвам: градина
садиш шлевиш поливаш
прекопаваш
цъфти и връзва
разхождаш се
попиваш
ароматите
разравяш
пръстта с ръце
загръщаш
по-крехките коренчета

понякога
градушка суша порой
и може би
всичко отначало

също - невени
край лехите с картофите.

той казва: гора
вървиш изненадва те
опознаваш променя се
замръкваш
на неподозирани поляни
сред неочаквани
сенки
храсти
закачат ръкава ти
в корени
се препъваш
прегръщаш
тук-там по някое дърво

а пътеките? - питам
ту ги има ту ги няма
отговаря

а напролет - 
диви ягоди
и малко пръст
под ноктите.

.......................

списък на изчезналите шумове

дядо ми, който разлиства 
на масата в кухнята
вестник...

..............

............

.......... "
 

....
Галина Николова. из всичките й книги.

..тя пее... чуй я как пее, Луната...

mira la vida
la vida se va
como se va la vida
mira el río
el río corre
como corre el río
mira la rosa
la rosa se abre
como se abre la rosa
mira el cielo
el cielo se cayó
como se cayó el cielo

estoy trabajando
lejos de tí
estoy pagando
con mi tiempo y mi paz
me estas escuchando
desde la orilla del silencio
me estas esperando
tú y tu paciencia

en este mundo
tanto dolor
este mundo
te busco mi amor

mira la noche
la noche se calló
como se calló la noche
mira la luna
la luna canta
como canta la luna
mira la rosa
la rosa se abre
como se abre la rosa
mira el cielo
el cielo se cayó
como se cayó el cielo

. ..........


 ..........................................................

............................................
Gracias violines
por este día
de cuatro cuerdas puro
es el sonido del cielo
la voz azul del aire...

Gracias mi amor
por esta vida
de cientos de deseos pura
es la ola de tu esperanza
el mar azúl el mar azúl
de tu corazón.....



 .............


.......

пея, пеем, танцуваме, заедно с Рупа, задено с Гуцик... :))

шарЕните ми дрехи

вчера с Етица се гъзихме допосреднощ да мерим новите ми цветни рокли. стоте ми черни тениски, пуловери, палта... от гардероба, се наложи да направят място на най-циганските шарении, които съм купувала през живота си :)))) стилът за новия сезон се очертава да е.., как да кажа... хипи-готяко-принцески еклектизъм ...:))))

 гутоф съм за танцуване на лятото вече, да идва! :)))))))))))))))))

.....

...

чета я цял ден тази книга, която е толкова заразително пълна със спомени... че  изневиделица в мислите ми избухва един телефонен номер. без никаква връзка с нищо, ей така си изпълва внезапно пространството с цифри и свети в синьо. осъзнавам, че толкова ясно го помня, както стих, вече двайсет години поне....

...и изобщо даже не съм изненадана, когато отсреща чувам познатият глас. а той отговаря така, сякаш през цялото това половин-живот-време е чакал да чуе смехът ми в слушалката.

честит рожден ден. жив си бил, значи :)