Уа-уа Ткуф

:)

Wa-Wa-Tkuf from Ziggy Dragnev on Vimeo.

2012-та

беше разхвърляна и съблечена в лято. през цялото време на нашата къща.

 /закъсняла годишна равносметка/

една Дадина морска снимка тук, с най-малката кърфица на терена, .. и краката на Фони и Ребека, преди да се венчаят, пак не моя, но любима :)инак е ясно - Ясен по покривите, Яна с муцуните, Ерна и Лени за втори път на живо :)))и черният котарак за капак :)

Да заплачеш за непозната къща

...................

пълен салон със седящи и правостоящи. тишина и вглеждане в екрана. и разплакани накрая, включително и аз, въпреки, че знаех как ще свърши

..

За духовете

на стара София - премиера на документалния филм, по който Цецо свърши доста работа - от писане на някои текстове, през заснемане и монтаж, до музикално оформление, плакат, обложка....
...и онази моя любима песен на Туксидо - вътре :)

петък, 22 март
18.30 ч
Дом на киното
прожекция в рамките на 17-тия София Филм Фест

..

Come sail your ships around me

And burn your bridges down...

...... любовни сънища сънувам напоследък,
любовни люляци... :)

Четири измерения красота

първи пролетни жълти ресни, изплували вече в дъждовния мрак. и отблясък Слънце върху акациевите клони. вгледах се в цветовете им днес, стъпила в голяма кална локва. и се замислих - красотата е нищожно количество сега, а калта изглежда твърде много... но тя е  всъщност пръст от нашата Земя. усещам мириса й при всяко излизане навън, мога ...  да изровя камъче, да се зарадвам на поникнала случайност... даже да посея семената на онези макове..

 ..и после споменът от кадри на преляла Мисисипи. хиляди евакуирани.. брат ми тогава каза, че се дължи на бетона, с който са покрити градовете наоколо й.

дъждът не попивал, защото нямало къде.

...

днес ще е пролет, усещам я по изгревните цветове на небето. и птиците под балкона запяха, но трябва да станеш в пет сутринта, за да чуеш най-влюбените им песни.. :)

:)

.....

Събудих се с глава,

замаяна все още от вчерашната обич. почти дори не близнах алкохол, но съм махмурлия от прегръдки и целуване. толкова много любими хора, дошли да ме подушат за празника... :)
обещах, че скоро пак ще имам рожден ден :)

...

"не се страхувам за утре, защото днес е безкрайно дълго..."

... е  късметът ми при "хлебарките" на Анели Ман от тази вечер, отдавна не бях я отваряла. обаче стана ми интересно да видя къде ще отворя и други мои любими книги,та ето какво се получи от първите шест:

............................

бабо
когато си плела времето
си изпускала
седмите бримки
затова пуловерът на живота ми
има тъжни дупки

вчера беше задушница

Бояна Петкова

>>>>>>>>>>>>>>>>>

Жената идва и сяда до мен на пейката. Суха, слаба - прилича на дълго съхнала на соленото слънце риба, със сламена шапка, вързана под брадичката, възрастна. Допивам кафето си, тя: кажете ми по две качества за момиче и две за момче. Не разбирам, питам, тя повтаря същото. Още въпроси; тя си измисля, че прави проучване и така си пита хората. Вече много съм питала, така ми казва. Е, тогава : тя - добра и хубава, той - силен и умен. Чудесно, чудесно! Вашите момче и момиче ще направят двойка, съвместими са, чудесно... Жената трябва, да, и мъжа - да е опора на хубостта и добротата й, чудесна двойка, траен брак!

..

Моите момче и момиче ще направят двойка. Моите момче и момиче - тя: трошлива и мека, той: груб и самовъзторгнат. Чудесна двойка, траен брак, госпожо.

Галина Николова

.....................................................................

Ще ме потърсиш ли,
снежно призраче?
Аз съм Александър.
Пристанище. Чувам мъжки хор,
тъмна басова вечеря.
Ще ме потърсиш ли?
Аз съм курабийка
простосмъртна,
себе си в
устните ще измеря.

Митко Воев

................................................................................

Писмата си събира в кутия за шапки. Обича да рови с ръце в тях. Кутията вече се е препълнила, когато получава писмо, в което има стихче:

Ей, ти, лудият шапкар,
правиш ли фуражки?

Писмото не е за нея.
За никого не е.

Петър Чухов

..............................................................................................

...
кой пали
загасналата камина
кой отваря
заключената врата
няма да разбереш
няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен
защото няма нищо за разбиране

Силвия Чолева


......

добре

не е ли море
тази планина
не е ли


Петя Хайнрих

................

Лабиринтите от клоните

на Борисовата гора. липсваше ми, през цялото време чаках точно такавата Зима - да се промъквам с тихи стъпки по тесни пътечки ...под натежали клони... и да внимавам да не се изсипе над земята крехкоснежната им красота...

Ривърсайдско време

гледам от високо люлеещи се дървета, петел в дерето неспирно кукурига, косите ми се развяват над цялата София... повдигната на пръсти протягам търсещ нос чак до онази далечна шума, под която се събужда сега кукуряк...

Хонза

...с хартиените малки ножички,  остригали златните й къси редки косици на прави линийки над очите и под брадите, името й вече съвсем друго Е...

...

няма ме напоследък. затова и ще се повторя в идеята за Вечното Търсене...

да не спираме никога да се търсим, е закъснялото ми пожелание за Новата.

 .. и да се намираме, да се преоткриваме, да се ненасищаме..

:))))))))))

..........
седя на балкона
в оранжевия мраз на седем и половина сутринта
и надувам балони
 .........

дълго я чакали да се събуди, за да й спретнат рожденденска изненада
отворила подаръците, танцували с балоните, после загледали заедно Пингу.. 

на две. от днес. :)

12-та застава, 13-та свръх-Нова и извънземни :)

само нощни снимки, обаче. няма я слънчевата люлка, на която се разгрухтявах за миг, заедно със сутрешното-ми-наобедно кафе, докато слушам птиците по върховете на високите родопски борове. хвърковати като лястовички, заподозрях, заради насечения полет и трийсет километровата близост с Егейско море, но други, неизвестни за мен песнопойни, се оказаха. и мечок наблизо вървял, пресните му следи на съседния хълм откриваме.. и страхове за оцеляване, каквито скоро не съм брала. изведнъж ми се харесва този живот на ръба, и даже извънземните, реещи кораби над главите и чашите ни с Монтанско бяло вино, ми се приискват... :)