на петдесетия рожден ден на Дейв :)
събота, 12 май 2012 г.
петък, 11 май 2012 г.
Зовът на вълните
толкова много птици
под прозорците ни в Софето
но не е като в Синеморец - денонощното и отчетливо
славеевно
или каквото друго не знам като птиче име - призрачно, посреднощно, посредсънно,
разбуждащо
за Живот и Любов
флиртуване
с цветовете на
музиката
ще се връщам там
все повече завинаги
море - е всеки възможен миг
под прозорците ни в Софето
но не е като в Синеморец - денонощното и отчетливо
славеевно
или каквото друго не знам като птиче име - призрачно, посреднощно, посредсънно,
разбуждащо
за Живот и Любов
флиртуване
с цветовете на
музиката
ще се връщам там
все повече завинаги
море - е всеки възможен миг
вторник, 8 май 2012 г.
Създадено в Морето
стига ти само...
да се загледаш за миг в първото плажно привидно боклуче
и си обречен...
да пребродиш после с очи
всяко пясъчно милиметърче от
случайните морски вълшебностни струпвания
чак до края на цялото твое си само ...Море... :)
да се загледаш за миг в първото плажно привидно боклуче
и си обречен...
да пребродиш после с очи
всяко пясъчно милиметърче от
случайните морски вълшебностни струпвания
чак до края на цялото твое си само ...Море... :)
петък, 27 април 2012 г.
Животът е един, а Младостта е още по-една.
..........
казах на мама, че като остарея, може пък да отида да поживея и на Мадагаскар, а тя отговори: "Що чак тогава - като се разболееш от сто болести и те домързи за всичко? Нещата се правят, докато си млад."
вярно - що пък да не отидем там за година, например, някога, в близкото сега? :))) проучвам вече, живея мислено и там. поканих си и гости даже :))))
...
..............
днешните ми дежа вю-та от Синеморец са, обаче. утре заминаваме.
златните коремчета на подскачащите малки рибки над водата на Велека. иии... Жабешкият Квак. за него най-вече също съм - както очите ми да видят макове, уШите ми - да чуят тяхното си лично пролетно гъделене :)
...
пред изгрева потегляме. не, че гоним нещо. просто винаги така се тръгва към море.
в мойта си "игра от кубчета".
:)
казах на мама, че като остарея, може пък да отида да поживея и на Мадагаскар, а тя отговори: "Що чак тогава - като се разболееш от сто болести и те домързи за всичко? Нещата се правят, докато си млад."
вярно - що пък да не отидем там за година, например, някога, в близкото сега? :))) проучвам вече, живея мислено и там. поканих си и гости даже :))))
...
..............
днешните ми дежа вю-та от Синеморец са, обаче. утре заминаваме.
златните коремчета на подскачащите малки рибки над водата на Велека. иии... Жабешкият Квак. за него най-вече също съм - както очите ми да видят макове, уШите ми - да чуят тяхното си лично пролетно гъделене :)
...
пред изгрева потегляме. не, че гоним нещо. просто винаги така се тръгва към море.
в мойта си "игра от кубчета".
:)
петък, 20 април 2012 г.
Пролетен кюфтацинг
никак не обичам да готвя, но понякога се получават вълшебства:
- три големи селски картофа на по-ситното на рендето
- по стръкче пресен кромид и чесън, нарязани на ръка
- голяма китка магданоз от градината на баба, ситно нарязана
- и копър, и копър :)
- две - три яйца - бабини пак.
- около 100 грама сиренце
- коприва около един пакет - от градината пак на бабет - или колкото има- попарена във вода, докато заври
всичкото се смесва и в керамична тава се пържи/пече, шльокнато с ръка на малки хапки... и с много много много малко олио на дънцетОУ :)
става ужасно грухливо мезе за бяло винцОу :)
- по стръкче пресен кромид и чесън, нарязани на ръка
- голяма китка магданоз от градината на баба, ситно нарязана
- и копър, и копър :)
- две - три яйца - бабини пак.
- около 100 грама сиренце
- коприва около един пакет - от градината пак на бабет - или колкото има- попарена във вода, докато заври
всичкото се смесва и в керамична тава се пържи/пече, шльокнато с ръка на малки хапки... и с много много много малко олио на дънцетОУ :)
става ужасно грухливо мезе за бяло винцОу :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)