...

само дежа-вюта тези дни. сякаш живея едновременно и тук, и там. безразборно изникват дори съвсем незначителни образи от всичките места, на които съм била - завоят пред къщата, парапетът към плажа, пеликанът, кацнал на покрива на магазинчето за хвърчила, пейката в градината на Укята, ...

ставам сутрин и си представям какво ще е утрото ми в малкия ни дом, някъде по бреговете на Калифорния. чудя се после къде, разглеждам обяви, виждам го съвсем конкретно, обзаведжам мислено, пресмятам ще има ли място за всичкото ни най-необходимо... плюс три колелета и сърф? :) за момент ми изглежда прекрасно и ваканционно така отдалеч, но после се замислям - как ще се справя, кой ще ми липсва, какво ще ме гложди, ще издържа ли? и за какъв дявол ми е всичко това - само за едното приключение? заради Ясен? заради Яна, заради...?

животът така си минава - в търсене на истинската хармония.. тъкмо си мислех, че я имам, и вече съм склонна да я разруша.

..но може пък точно Вечната Липса да е  моята си - Водолейска Хармония? само Вечното Търсене и Градене Отначало да ме прави щастлива? дали?


.....

резервирах билетите вече, искам да го измисля докрай, преди да го отхвърля.

...

маковете на балкона покълнаха.

Гуцинде

и нейният горски танц - първото филмче от новата серия бебешки подвизи :)


Red Waltz from Ziggy Dragnev on Vimeo.

мелодията - изсвирена от двама улични музиканти.

Още месец и половина

и ще загубя завинаги зелената карта, ако не полетя обратно над океана. малко ми е мъчно. за другия възможен път в живота ми, за огромните им небета, за необятната им земя, за хората там. да - най-прекрасните хора, които съм срещала в живота си като общност. всеотдайни в работата. и в човещината си. усетих го най-силно с грижите, които положиха за мен при раждането на Яна. грижи като от майка към дъщеря, не като към пациент. и не само там, и не само веднъж... на тези хора им "пука" за всичко.

е, още малко имам да помисля, но едва ли ще реша друго. все пак тук ми е по-добре. пак заради хората, нищо, че са само тези, около мен. заради миризмата на тук и на земя, на печени чушки също, заради топлото ми море, маковете, божурите, минзухарите, детелините и доматите от градината, балкончето с осемте ми прозореца, пейката, синята ми стена, пръчките, камъните.... всичкото ми мъничко хрупкаво хубаво..

май трябва да кажа - оставаме.

пак :)

Макове

посадих днес на балкона. учудителна съм какво ще излезе, защото взех семената им от хранителния магазин. хрупах в шепа и сях едновременно с греблото ми - вилица. не бяха вкусни обаче - не и като онези от село, отпреди сто години - сладките черни топчета на високите едри бабини макове...

затова се обнадеждавам, обаче - тези дано са от малките, крайпътните, полските, морските, милите, крехките и въздушните, с розовите принцески рокли, ако лекинко отвориш пъпките и издърпаш цветовете, преди да разцъфтят..... точно тези, които всъщност жадувам да видя цъфнали след около месец ..и половина? :))))

...

за да слушам птичето, което скоро се завърна, открехвам сутрин лекинко балконската врата. по изгрев се разпява, тъкмо сякаш кацнало върху възглавницата ми. песента му - знам я наизуст, от години все една и съща приказка... заспивам понякога още по-сладко, пеейки с него насън. друг път ставам и се премествам на верандата от другата страна, за да се влушам във възторга и на останалите горско-градски долетели :)

"добро утро, съседи!" :)

Летящи мравешки царици

днес изпратих..., не бях очаквала, че ще стана домакин и на такова мероприятие, но се случи ето така...

влизам в стаята на Ясен и що да видя - цяло мравешко сборище покрай балконската му затворена врата. отвътре! как така? досега бях виждала подобна, но много по-концентрирана и малка  патардия само зимата в кухнята, върху някое месце на пода, и през лятото само на балкона, ако пак изпуснем нещо... детската стая никога не им е била интересна.

първоначално в яда си смачках с пръст една с криле, върху прозореца, но докато преди да натисна мислите ми ме заведоха Там, изведнъж отхлабих натиска и я пуснах, после широко отворих  балкона - да полетят навсякъде, накъдето ... е мравешкото им чувство за Щастие и Семейство.

чела бях във "Фердо Мравката" и подготвена бях сякаш...за цялото им танцуване панаирно веднъж в годината :)

а те - точно както в приказката - излезли ликуващо всички - да изпратят цариците си, единствените летящи мравки сред тях, окрилени новородени, които ще направят новите си мравуняци там някъде, където успеят да кацнат. дълго ги гледах - наподобяващи прохождащи дечица или птички, които тъкмо се учат да летят.

накрая излетяха всички. пикираха над главите ни на балкона в несигурни кръгове ..
после изведнъж наоколо опустя.
стаята пак си стана само човешка.
свърши мравешката фиеста .

щастлива съм, че не ги убих. нищо няма да ми струва и нищо няма да ми направят, ако продължат да си живеят - само трохички ще вземат от моя свят - за техния.

това мога да си го позволя.

...

затварям очи и виждам бариерата на ферибота към Балбоа. после ги отварям и гледам розите в най-розовата им гъста пролетна гора. лодка е вързана към кея с дълго въже.  морски лъв реве пустинно-лъвски някъде изпод нея...
чудя се -  ще ми липсва ли всичко това, или са поредните неслучайно свързани  със сезоните в мен дежа-вю-та?

Home 18

такава е Пролетта - кротко и невидимо навлиза в дъжда, търси го, бута го, за да ни разбуди после за изненада в най-крехкото си докосващо зелено. ...изведнъж.

Диво нацъфтели туфи от иглики

накъдето и да се обърнеш из квартала :)

резервирахме вече и първото пролетно море!!!оле! :)))) в началото на май този път ще търсим дивните лилави цветове на Странджанската Зеленика, която всъщност е рододендрон, виреещ само в горите на Странджа и Кавказ :)

Ято лястовици

над пътя ми на прибиране към вкъщи. нямам снимка - напоследък само гледам, докато пътувам. птици прелетни сме всички, независимо от разстоянията...

пролетта ни връща, с първия си мирис на Любов и на Земя :)

Преснотии в чинията

най-после!!! :)) лапад, коприва, див чесън и магданоз от един дядо на пазара, както и пресен лук мое производство. озеленяването започва в компания на все по-дълги балконски залези, след блажени следобедни разходки и търкаляния из Борисовата гора, която е заприличала вече на истински хипарски катун :)))

а беба търчи и прегръща наред. и бута по пътя си всички кафета в пластмасови чашки  :)))

Извадихме вече роклите

и предизвикваме Слънцето с боси крачета и шамански движения :)

фотосесия за рождения ден Злате, която отряза преди година деветмесечната ни пъпна връзка :)

а цветето, което откъснах от една саксия за повода - раздиплено по-бързо от скоростта на хвърлен поглед :)

Донесоха ми лятото! :)))))

 Аларма Пънк Джаз номер 666 - цял ден го слушам и продължавам - радио концерта на Митко Таралежков, изпълнен с огромен хъс и заснет от нашите момчета. браво на Кольо, че го пусна на плейлист в ютюб - да можем да го слушаме отвсякъде!





..................


а който е бил на концерта, може да се види на "Нефтохим" и "Водка Ахелой" :)

и линк към целия плейлист :)

на 15 март свирят в строежа, на 30ти в mixtape 5



.....

добавям и Вятъра, качен малко по-късно, затова и не влязъл в плейлиста

...

ръката на Ясен, палеща клечка кибрит... вятър от Синеморските дюни... полето на Варвара... скорости от Софийското метро... прозорците на офисите отсреща... стар квартален асансьор... мъждукащата крушка в гаража.... ключалката на детската стая... близкият булевард и лампите над него, пълни с падащ сняг...

...един велосипед скоростно препуска в нощта ...

..........................


инак - Зигово видео към песен на софийска група, направено в домашни условия.

Внезапен мирис на Дюн

....

..............

... защото бяхме същите две синхронно летящи, но с черни чадъри и ролкови кънки в дъжда, и вместо набрани цветя - двуметрови тръни влачехме по шосетата... :)))



....









....никога не съм си падала по реклами, но тези момичета ми припомниха онези щури наши криле :)

...

пак да сме само две диви момичета, със зелени корони в косите по калдъръмени пролетни улички, с делфински строфи в главите във влак към морето, .... с магийна потребност една от друга в безкрайно поле от магарешки съкровени бодили ....ми се прииска изведнъж.

с моя Дадун, ухаещ тогава на Дюн