всъщност започна съвсем по план, с очаквано февруарско пътуване до
Лондон, нагости на Лидка и нейните шапки и смайващи истории за един друг свят на клоуни, артисти, стари грамофони и фестивали по зелените английски поляни
после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди
прелитайки над разноцветни покриви
люлеейки се в светлините
бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте
с други двама щури извънземни се открихме
при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни
охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе
а ние сме тук, за да видим дивите
божури по брега на Яйлата
после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...
...............
..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....
***
преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)
********
**
Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...
втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...
а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...
...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...
и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...
и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...
но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.
ние с Ясен обаче все пак останахме.
а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове
караха сърф, скачаха със скейт
ровиха в тикви за Halloween
духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни
хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...
....
..
пък аз лилаво се наснимах на цветя
и сухи тротоарни красоти
^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак
^^^
...
така си мина цялата година..
...
фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи
за първи път участва и в училищна пиеса
отива му на Ясен Калифорния...
....
обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...
но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)
.. и вече не остана време за униние...
защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година
:)
