Беше отдавна, но си спомням до днес...

една от най-любимите ми песни на Тангра.
...и мили далечни лица в публиката...

Чета новините от България

и съм потресена от случката с бебенцето, живородено в седмия месец, което лекари насила умъртвили с брутално бездействие. чета и отказвам да повярвам на ужасяващия цинизъм, който излъчва това тяхно варварско отношение и отказ да повикат новия живот. а той се е мъчел да се задържи в нашия свят в продължение на едно цяло денонощие...

и в същото време, преди само няколко месеца, в света гърми друга новина - от Австралия - майка ражда близнаци в шестия месец, едното е мъртво. когато обаче й донасят бебето да се сбогува, тя го поставя върху голите си гърди и в продължение на два часа гали безжизненото му телце, говорейки му. и мъничето оживява, напук на всякакви медицински закони.... мисля си - душата му е решила да остане тук, след този така настойчив повик на мама...

ето линк към новината - акушерката е успяла да заснеме пробуждането на малкото същество.

Любовта е най-старата и най-могъща магия - каза Тони, когато ми изпрати това видео.
Любовта е Огромна Сила - добавям... с Нея сме най-богатите на този свят!

изводът: нито една родилка не бива да отписва детето си, преди да го е видяла, каквото и да й кажат лекарите.
а онези - нашите - чудя се дали изобщо са й го показали...

Кино за левче в Пловдив

"Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета"
BASQUIAT Wine&Art,
8 декември, 20 часа

поредна малка прожекция на съвсем пресния документален филм за приключенията на тримата ексцентрици - Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев - в киното и извън него. само това мога да кажа за филма в момента. все още не съм го гледала, но се надявам да му се насладя в най-скоро време. защото всъщност по-интересен и близък за мен е екипът, който го засне - тримата луди мечтатели Кольо Бошнаков, Цецо Драгнев и Митко Таралежков. те ще присъстват и на самата прожекция, както и Джони Пенков.
филмът ще закрие фестивала "Златният Ритон" на 9-ти декември в Пловдив.

успешен дебют, мили ми смехурковци! :)
...
....
"Те не са учили никога кино. Приятели са отпреди да заработят заедно. И са великолепна тройка като от класиката – ту тримата танкиста, ту тримата мускетари, понякога тримата глупаци – но най-вече трима срещу триста.
Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев ще ви повозят на въртележката в лунапарка на своя живот, където има повече минало, отколкото бъдеще, стари и нови случки, откъси от филми, кодоши и други дивотии, разпилени в два века и две системи.
Ако цената на свободата е да те мислят за идиот, то тя не е толкова висока."

анонс към филма от Никола Бошнаков
...

документът ще бъде показан също на Филмфеста в София някъде през март :)

..

...

Гугунска

яде супа от охлюви на един бордюр в Брюксел. нахлупила плетена зимна шапка.
разглеждам ухилените й снимки и си мисля - искам си живота обратно. точно по този, същия начин, както си беше преди да замина.
свободата да съм себе си в най-щурия си вид.



в рожденденската ми нощ
скитам

притихнала Прага
19.02.2010.

...
сякаш остарях с десет години оттогава...

Thanksgiving

ден за благодарности без подаръци. чакаме много гости.
"благодаря, благодаря, благодаря за всички цветя..." - се събужда в мислите ми...

гледам уличният парад в Ню Йорк и неволно сравнявам с нашите бивши манифестации. но вместо труженици, от екрана махат Спондж Боб и Мики Маус. а с редиците полицейски коне прелита огромен Спайдърмен.
това са героите тук.

брат ми готви пуйка на фона на духов оркестър :)

...

 - Приятно ми е, аз живея на луната. - представи се той, когато се запознахме.
    "но... това беше моята реплика..?" - си казах учудено...

подадох му после "хлебарките" на анели ман. носех я със себе си непрекъснато. целият бар четеше късметите си, и винаги се уцелваше истина.

- Всеки път си тръгваш, а не си се прибрал нито веднъж. - прочете на глас първото изречение, попаднало пред очите му.

- Съвсем точно - усмихна се - дори сега съм тук само за няколко месеца, после пътувам обратно...

...и остана при мен завинаги.

.....................

а ето, че е мой ред да се прибера. и съм щастлива, че някой ме очаква... че този някой е точно Той.

.........

"дали ще ме намериш във цирка на един живот..." - звучеше тогава в уредбата...

...

Софи

в полет
и Ясен започна да твори, с новия си фотоапарат

първият му смешен клип:




и един от шедьоврите на Мира

Осмият месец

ако се наведа много, ще се търкулна напред. понякога залитам...
тежи вече доста, но мъничко остана :)

...

да карам боса под слънцето на калифорнийските улици с музика, увеличена до безкрай, да крещя!!, заедно с The Cranberries:
"оh my life is changing everyday,
еvery possible way ....."
да пресичат на светофарите хора, нарамили сърфове, а в магазините да е пълно с вълнени ръкавици и ботуши - ей такова едно странно зимно? несъответствие и изригване без особен смисъл и край в главата ми... :)

....

лаааа-лаааа-лалалала-лала-ла-а-а-ааааа-аааааа!!!!


....
и после защо съм развила диабет на бременността....
миии - защото средно положение на емоциите си нямам!

...

Ooooo I need your tenderness
Ooooo I need your touch
Ooooo I dream of one caress
Ooooo I pray too much........

Гола маса

"Съвършено гола маса от напукано дърво - най-пищното безумство на фантазията, на смътен миг от съвършенството, ала достатъчно далеч от него, за да оцелее.
На нея можеш да запалиш свещ и да я сложиш точно по средата. Върху ръба й да разчупиш топла пита и парата да запълзи нататък и да затанцува с дъхави пети по устните на гладния.
Там може плъх да изгризе омачкания ъгъл на несъвършеното ти стихотворение или пък куп банкноти - даже да не разбереш кое му е било по-сладко.
На гола маса можеш да забиваш ножове.
Да смачкаш с чехъла хлебарка или да я оставиш да избяга.
В зимна вечер да я насечеш на съчки и да напалиш хубав огън, за да сгрееш вкочанелите си чувства.
На гола маса можеш да се любиш и дъските да забиват хладни ръбове в гърба ти, а после да забравиш.
С нея можеш да направиш всичко - тя е просто нежен намек за нещата, докато е още гола маса. Докато сме гладни, сме човеци и се учим да спасяваме нещата от завършеност, която накърнява."

................
с тези мисли се събудих днес. знам импресията почти наизуст. преписах я преди години от списание "Родна реч", пропуснала съм да допълня автора, жалко... вероятно е някой, който все още продължава да пише красиво...

Нещо като

"Първи стъпки" в "Родна реч" - БЕЗПРИЗОРНИТЕ В НЕДЕЛЯ ще бъде вече седмичното ми задължително четиво.
всеки, който иска да каже нещо, ще може да го изкряска или изшепти в поредната Арт-Хостел-ска неделна сбирка на хора, носещи хубави думи в мислите си, без да са непременно утвърдени разказвачи, без да имат издадени книги, просто трябва да са малко повече смели само :)

...и нека се сберат милиони вятърни глави! :)

Наричаше ме Паякс

или ПаяЖин
и бе изрисувал
прозореца на стаята си
плътно с паяци

всяка сутрин
отваряйки моя
поглеждах към неговия
с усмивка

а над леглото ми
върху грапавия тапет
на студентската стая
с тънък молив
изписа
"обичам те"

бе невъзможно
да отличиш тези думи
от формите на стената
ако незнаеш
че са там

виждах
единствено аз

не, че нещо друго се случи тогава. връзката помежду ни беше особена, изразена в мълчание и четене на неща. изненадвахме се със стихове, оставени върху бюрото на другия, с бележки по вратите... гледах го как рисува, а той наблюдаваше движенията на ръцете ми..

открихме се случайно из шумовете на студентски град преди хиляда години.
замалко се срещнахме, за да се разминем веднага завинаги.

днес има рожден ден, затова така...
с него единствено свързвам десети ноември в живота си.

Едно такова

тангойско избухване в утрото!