Остров Santa Cruz

и първото ми качване на каяк :)

.........................

тръгваме по тъмно, за да стигнем навреме за корабчето, което отплава от Санта Барбара в осем сутринта. слушаме Флойд по пътя. още незнам, че тази музика ще пасне изцяло на мястото, към което сме се насочили.

пътят с корабчето е истинско приключение сред огромните вълни. седнали сме в най-откритото място, за да виждаме по-добре. голяма грешка. въпреки това е забавно да балансирам, стоейки, хваната здраво за метална греда, а целият свят под мен да се люшка :) смелчаците, които останаха на откритите пейки, се оказаха освен под небето, и под вълните :)

времето обещава буря. пък ние сме тръгнали да караме канута...хмм

задминаваме пеликани

за тези мързели - морските лъвове - няма лошо време

слизаме на острова с надежда за слънце и спокойно време

подредени в линия, разтоварваме целия багаж като щафета

малка разходка, докато пристигне следващата група. братовчед ми Цецо и жена му - Малис - бързат напред.

много е сухо наоколо, не случайно са забранили паленето на огън в целия остров.

косата на Малис има цвета на тревите :)


на този камък се снимаме всички. Цецо и Малис са в моя фотоапарат :)

Съквартирантката ми по палатка - Поли от Русе - много прилича на бившата ми съквартирантка Ради от Русе. тя на свой ред споделя, че аз й приличам на нейната приятелка Ради от Кюстендил :) изобщо, неслучайните съвпадения този ден са много :))



кратък обяд, преди голямата обиколка из острова, която сме замислили. освен китарата на Владо, имаме гайда и кавал. гайдата не успявам да чуя обаче. Жоро свири на нея рано другата сутрин, когато аз вече карам кану :)

силен вятър брули отвсякъде, но нали сме тук, за да не стоим на едно място. потегляме в колона

представям си тези хълмове зелени, през май...

Santa Cruz е най-големият от островите Channel Islands. следващият остров се вижда като мираж в синия лазур
няма начин да не заснема и някоя сянка :)

гледките са вълшебни

Марянка пак е мигнала :) носиха така детето през целия преход. герои :)

яхти на котва в далечината

пътеките на острова са бели, кафяви и черни. в силно изразени цветове.

дърветата са малко, но пък са образували красиви горички.

най-красивият залив, който видях

залез в маслиновата гора


тук един тюлен изскача от водата в опит да хване птица, а ние сядаме за почивка преди връщането


дълъг е обратният път. напечени от слънцето, обрулени от вятъра. вървим с надежда утрешният ден да е различен...

сутринта се будим в друго време и друг свят! слънце и тих ветрец ни чакат усмихнати да се метнем в канутата :) в седем часа първата група вече сме на крак. тук третата група стяга жилетки и каски в готовност.

Влади иска пак ;)

заснемам първото влизане на Поли в кану. за Жоро не знам

ето ги вече в открито море. трябва да се придържат близо до брега.

заливът с канутата отвисоко

чудни неща за разглеждане има. и надводни пещери - за минаване през тях. и входа към ада открихме, плътен грохот отекваше в него. не посмяхме да влезем, само надникнахме :)

Цецо и Малис пак.


две канута излизат от пещера


прозрачната приказка - вода

Влади все изостава. прави чудни пейзажни кадри


водораслости

Малис


вертолет прелита над главите. махат ни с ръце. кацат наблизо.


голяма колона от хора и раници на прибиране. правим пак щафета с багажа.



в краката легнала най-сладката умора. главата пълна с хубави мисли. душата лети :) До нови срещи!

историята на голям екран и slideshow

Ваканцията

разпусна коси и тук :)


...и заподскачаха радостни дупета :)




Явор успешно завърши детска градина :) със златен медал и грамота. наесен ще бъде първокласник, в същото училище, със същите деца.
учителката им се усмихва така около тридесет пъти във всеки край на учебна година. при това - доста естествено. "те - американците - са тренирани да се усмихват" - заключва Любо, когато споделям впечатленията си.



Училищата ме изненадват тук, обаче. приличат на бункери. класните стаи нямат прозорци, само врати.




за компенсация на това, вътре е много весело и шарено



учителките също ми правят впечатление с удобното си облекло. ходят по джапанки. често и с анцунг.
...........................................
................................




мислители Ясен и Явор. нагости сме на укята. преведено от врачански укя означава вуйчо. но всички наши приятели укЯта го наричат тук. нищо, че е само мой и на братишка всъщност вуйчА :)




много цветя и билки в предния двор на къщата му




и доматките на Малис - в задния :)




още небета край кея на Хънтингтън Бийч, където всеки ден караме колелета




скоро ще имаме соушъл секюрити номера.


"- мамо, за какво са ни тези номера?" - пита Ясен
"- за да имаме право единият да работи, а другият да учи безплатно, ако поискаме" - отговарям - "аз си избирам да уча дизайн на шапки" - смигвам му - "а ти каква работа си избираш?"
"- аз ще продавам сладолед!" - крещи възторжено Ясен.

после се замечтаваме - всеки с идеята си :))))

Небета

огромни са калифорнийските небета. още немога да си обясня защо са толкова мноооого по-големи от нашето ...

и плажовете са огромни. за тях обаче си обяснявам - сигурно защото са океански крайбрежности

на кея над плажа на Huntington Beach, точно до мен, застанала луда с микрофон. крещи към лежащите долу, че всички са грешници. подканва ги да се поправят. вярва си. освиркват я. микрофонът пращи. тя обаче не спира.

кеят на Newport Beach е спокоен. няма никакви луди. само рибари на всяка крачка. като в нирвана застанали с въдиците. бързам да се върна обратно, не е моето място тук.

слънце и колелета по улиците на Нюпорт бийч.

на парти отиват

весели бусчета от 60-те са на мода сега. голяма част са изрисувани, за разлика от това. интересно е да видиш как младо момче натиска древната желязната дръжка, после отваря стъклото напред и потегля пър-пър :)

харесвам къщите тук - всяка една е много различна от другите

разноцветните й керемиди

красотата е навсякъде наоколо

яхти минават по този канал и излизат в открито море

Corona Del Mar отсреща

огромни са и вълните - рай за много сърфисти

седя на камък и наблюдавам опитите им да се задържат над водата. повечето - безуспешни. но това не ги отказва нито за миг :)

когато простирах чаршафите

вятърът хищно
ехтеше в комина
и местеше чашите
люлееше даже
снега под
краката ми

от балкона
заслушах се
в свирка на
влака

представих си после -
понася се цялата
къща
къмнякъде
и може би
даже към теб
се понася
и

по
интуиция
знае посоката
вятърът

издува чаршафите
после
завърта в потракване
чашите

и се скрива под
масата.

......
....
..
рових се из зимни чернови. чудя се какво ли ще се случи по-нататък с летящата ми къща :)

........
освен това, Една сутрин се събудих в Сиатъл , на Петър Чухов.

Мирис на море и жасмини

- това е Ориндж Каунти през юни.

първа сутрешна разходка с колелетата до океана. Бугенвилеята на Злате. огромното дърво пред къщата. нашата улица.
по пътя отбиваме, за да храним катерички. хрупат чипсове, зрънчовци... Ясен подава бисквитка.

плажът е много широк и още пуст. океанът едва се вижда оттук. толкова няма никой, че се поздравяваме с всеки срещнат. само няколко ранни сърфисти вече свалят мокрите си екипи. хубаво е. много е хубаво така :)

Синеморец в Май

.

всички снимки Тук

най-хубави са на slideshow, макар че при мен малко заяжда

Червените куфари

са разтворени в очакване - отново стягам багаж за дълъг път над океана. така и не остана време да свърша всичко, което бях намислила. Синеморските снимки от Калифорния ще ги прожектирам :)))

ффиуууууууууууууууу

Варвара

- едно от най-извънземните места, които съм вдишвала из пътищата си.
за да видиш тези огромни полета зелени, трябва да дойдеш през май или през октомври. лятото се превръщат в прегоряла от мараня кафява пустиня, която всъщност има и своя си топъл чар..


желязното дърво, останало след снимките на "Голямото нощно къпане", е позагубило някой и друг клон, но все още стои на брега като пътеуказател за корабокруширали моряци :)

"Дарданелите" - проходът, който се образува между скалите в морето - поддържа водата спокойна, дори и при бурно море.

Плажът.

обичам да опъвам кърпата си на скалите, има толкова много естествени тронове из тях, че още не съм успяла да ги опитам всичките. после сядам и се заслушвам в Света.

намирам остатъци от недогорели свещи по отвесните камъни, опитвам да си представя какъв ли вълшебен спектакъл се разиграва нощем тук.

седя гола на камък и щракам, щракам, почти ще цопна във водата с камерата :)

разни маймунски глави се подават, да видят кой нарушава вселенското спокойствие

а под повърхността е друго измерение на времето и пространството. водна змия се плаши от мен и се стрелва в дълбокото. рак върви със странична походка по извивката на камък, заедно с малкото си раче. хиляди рибки щъкат.

корморани сушат криле отсреща.

клякам за снимка - тревите понякога стигат до кръста ми. наоколо всичко се движи, цвърчи, се ражда, умира.... мисля си - животът кипи в пиршество, в една и съща крачка със смъртта.

чучулига запява любовна песен и полита нависоко, лети, лети, лети.....

............................

/следва Синеморец, както си го поръча Рос/ :)

От утре

ще съм гола на безлюден плаж, поръсен с макове ;))))

всъщност - това вероятно ще продължи точно пет минути. после ще съм облечена с шапка и фотоапарат. ако изобщо съм на плажа.

не обичам да се пека.

Морето си обичам - миризмите и звукът му в такт седем осми, както беше измерил преди години бат Адлиан.

и камъните, клечките из пясъка, бункерЪТ на дЖиновете, комшовците щърци, мащерковите полета, на Велека жабите, всекиденразличното Й вливане, подскачащите нови златни рибки... залезът, погледнат от балкона, магарът Марко и любовният му вопъл, следобедният танц на стадото минаващи овце, двете ята корморани, връщащи се от лов на Варвара, киселото мляко на бордюра пред баничарницата, съседът "дъра-бъра два чадъра", шарените цигани, подивелите от свобода препускащи коне...всичко, всичко ми е адски мило и любимо - един от задължителните кефове в годината е - Май, Морето, Маковете, СинеМорец.

неочаквано захвърлих всичките концерти!

Пролет, пълна с Лято е! атакааааааааааааааааааааааААААААААААААА!

Ледове

"Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала,
замръзвам бавно под леда.

Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.

Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.

Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.

Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Няма да мога да разбера
това, което е всъщност

животът ми..."

....

лежа и гледам небето. и слушам Нова Генерация, вместо Депеш Мод.

...

премиерата на филма за тях - на рождения ден на Митко Воев - 22 май, в кино Одеон, в 18.30 ч. 

Да се събудя

сутринта с пролетния Синеморски разказ на Дада, да прочета след това Тази прекрасна новина в блога на Теди, да се вълнувам с възторга на Косето от загубването му в Бургас и новите срещи и запознанства на литературния фестивал "Петя Дубарова", да се зарадвам с Дремс още веднъж на билета й за концерта на Пърл Джем в Лондон, да подскоча пак с Russel над голямата лалеева плантация на Mt. Vernon - това наричам аз вдъхновяващо начало на новия съботен ден!

добро утро!

На мястото на Синьото кафе

- нова спирка на метрото


Амин за добрата стара явка!

Небесният гръмотевичен бас

в София

е ехо от

вечерния жабешки

квак

в Синеморец

с ухо на слушалката

виждам далечното блато

и слушам пред мен

града

в който отдавна сме

стъпкали

поповите лъжички

и маковете.