четвъртък, 17 април 2025 г.

Утро в София, средата на април

5 а.м. 

Първи се будят славеите, които може би изобщо и не са спали. След тях запяват косовете, чинките, синигерите и всичките останали дребосъци. Шумно се събуждат свраките. 

Кукурига петел. 

Каца сутрешният самолет от Лисабон.


6:42 а.м. 

Часът на изгрева. За миг утихва всичко, магия преминава над света. Разбуждат се гугутките, кукувица кука, пикират бързолетите, прелита чайка, гълъби гугукат. Далечен грохот от влаковете на метрото, шумът на ранните автобуси... боклукчийските камиони са в действие. 

Трафикът започва. 

Градът си става все по-град.

понеделник, 17 март 2025 г.

Математика

 Цяла нощ решавам на сън задачи за еднакви триъгълници. Вече към развиделяване се появява и една за път. Единственото хубаво - че е някакво безплатно пътуване към Синеморец. Вероятно стопаджия, който се качва, слиза, чака, пак тръгва... 

И въпросът: След колко време пътникът ще се прибере в София? 

Отговор: Задачата е грешна, няма решение...

вторник, 28 януари 2025 г.

Все още плахо,

 но вече се разпяха птиците сутрин по тъмно. Време е! За ставане с изгрева и дълго кафе на балкона:)

Отивам сега да накупя луковични пролетни цветя, ще си рагледам и запасите от семена, събирани през лятото и есента из полетата и градините, през които съм бродила...

А пък салатата тези дни е от айсберг, бейби спанак, зелен лук, авокадо, чери домати, парчета сирене и варени яйца. Овкусени с оцет, сол и шарлан. Ммммного е вкусна!



...

А понякога се случва този лукс след изгрева




и този, преди залеза



...или, както гласи надписът върху една известна кутия: "After action... satisfaction":)
....
(чиновникът, който всеки ден пуши на прозореца на канцеларията си отсреща, скоро ще се обеси)

неделя, 12 януари 2025 г.

Джин Маре

 Същи снежни човеци в снега на балкона, застинали статуи на екстаза, затрупва, но не помръдваме, гледаме отвисоко светлините на града, пием джин, надули сме Underworld, най-любовното тъмно е...

събота, 4 януари 2025 г.

2024-та в стотина думи

 Седя сама в кухнята с чаша вино, слушам музика и гледам съседката отсреща готви чисто гола, навън е топло, почти пълна Луна и почти Нова година, и една огромна тъга по Морето...

Бахтало банго Васил, пожелавинав туке бут барвалипе, састипе, барвалипе и всичко най-шокар!

Ваканция!!! Отивам да закача мартеницата на цъфнала селска джанка и да видя Синеморския щъркел!

Огромни туфи нарциси навсякъде, напъпили момини сълзи, полета от избуял лапад... Из тревите по неасфалтираните улици нацъфтели лалета, като плевели. Жаби квакат в реката, всичко се събужда с песен. Камбаната вече бие по лятното часово време. Село Галиче, Северна България.

Не знам дали заради наводнението от септември, но анемониите ми в Синеморец вече са станали цяла поляна

Луксът да си сложиш чашата с кафето не на маса, а в трева

Най-после открих петунии, които миришат божествено и награбих колкото можех да нося. Сега ще ми трябват една купчина глинени саксии и ремарке с пръст. И да се върне лятото.

Пуснали сме си музика, сипали сме си... От време на време крещим с песента и като мина покрай прозореца се чуват ту птиците, ту движението на облаците...

Както си живеехме едно такова по градски монотонно, с учене на уроци и писане на домашни сред мирис на липи и още нещо... ваканцията на Яна рязко започна. От днес! За първи път, вместо да заминем при морето, отиваме да оберем черешите. Купих си специална зелена ленена рокля за бране. И сламена шапка, гумени ботуши...

Велека сутрин, слънце, море, лято

Събирам щастие

Първият морски букет, едвам го набрах в това изгоряло поле

Следобедна закуска щедри смокини - "Ядеш грях" - казва Вержи

"...по-нататък плува жена, а зад жената плава лодка..." - ражда се нова книга под жаркото слънце на плажа, в дебелите сенки на двора..

Светът е друг, когато слънцето е ниско

"Баби гледат море за пръв път"

Галавечеря: пет малки момичета седят под звездите на залива, четири се прощават с морето, петата остава, за да ги посрещне пак наесен.

Новите ми чашки за специални състояния - дъждовна за отлежал меланхолен коняк, зелена отвътре, за следобеди в тайни градини, синя за бяло вино на прозореца към морето и чинийка за резените лимони в джина.

Зиги Драгнев, София Копола, Вим Вендерс и Аки Каурисмаки

Специална селекция морски картички, за специални хора

Владенцето...

Захарчо...

Цъфтят сега джакарандите на Санта Круз

Утрото в Балкана

Дълбоко напукана, жадна земя. На дъното на язовира вместо жаби и риби - цветя и пчели.

Май ще се спи на балкона тази нощ

Рони царевица и храни кравите, меси кашкавал, язди коне, къпе се на барата... очаквам съвсем друго дете да се прибере довечера, след седмица при братовчедите в Алтимир.

Този мирис едновременно на прегоряло поле, предесенна гора и топло море... Пристигаш и първите хора, които срещаш ти казват, че си изпуснал голямото шоу снощи и знаеш, че това не е концертът на Ед Шийрън, чието име за първи път чуваш, а истинската природа, с буря, осветление, звук и всичкото най-красиво...

Шляпаме боси из топлите локви и спасяваме от удавяне цариците-мравки

Ето така е модерно вече да се ходи на плаж - без хавлия и с плажното масло в задния джоб

Минутка тишина

"Вела лови вятър"

Лекинко пристъпва есента

Пясъчните лилии на плажа на Велека

Райските листа

Райското време

Последната райска вечер - бар и кетъринг на скалите

И вкъщи си е Море

Из живота ни като богове...

Обича дъжда - въздушното ми растение, което живее в рапан. Ерна каза, че е пораснало, но аз, като всяка една майка, не мога да определя дали е така. Понякога, като духнеше много силен вятър, го търсех из другите саксии, но напоследък се застоя при ехото от вълните на морето. Прилича си някак и на мен, както всичките мои в цялата ми балконска градина. Днес се прибрах и някои - останали без листа вече. Заспива балконът, лека-полека...

Подредих си малък есенен плейлист, най-хубаво звучи по залез

Колет Райски ябълки от Рая

Последните дарове на черешовата градина са орехи

И Сандо пристигна с тромпета, купонът започва довечера в девет, в центъра на Берлин

Морските ми книги вече са около 150!

Пловдив. Всеки път като се съберем, разцепваме света от смях:)

В Кюстендил по Коледа вали Вълшеб

"Не мога да работя, непрестанно искам да съм до теб. Сякаш имам ново гадже, а сме заедно вече 18 години..."

"Виждаш ли, дори никой не ме търси по телефона. По-самотен и щастлив никога не съм бил!"