Аз, Вержи и Доктора

 Една жена върви до нас, докато разцепваме от смях нощта.

- Завиждам ви на смеха ви - казва няколко пъти - искам и аз

да мога

така

да се

смея...

Из напоследък 3

 Непознат човек ми подари цялата си библиотека с морски книги. Вече имам около сто и петдесет морета вкъщи. Понякога, като отворя някоя от тях, изпада я писмо, написано с красив почерк от човек, който вече не е между живите, я картичка от някой плаж. Много мило ми става, за момент сакаш и аз се превръщам в част от това семейство, което изобщо не познавам...

Из напоследък 2

 Влюбих се в планинска къща и я запазих цялата за дните около рождения ми ден. Но не, няма да вдигна голямо парти, ще си бъдем само двамата. Под един връх в Родопите, високо над света сами сред вълци, мечки, сърни и никакъв друг човек наоколо. Ще имаме джакузи, сауна, камина, но истинският лукс за мен е в съвсем друго - огромната веранда, тишината на дълбокия сняг, изгревите и залезите в краката ни, огънят на открито през нощта, милиардите звезди... 

Нереално е, но това място наистина съществува. Откраднах си тази снимка от страницата на къщата.

Из напоследък 1

Обходих Берлин, вървейки, с новите ми зелени кубинки. Бях на кино и на концерт, ядох дюнери в малки турски ресторантчета, пих джин на крак из широките улици, срещнах нови приятели и стари софийски легенди, вдигнах шумен нощен скандал на една пуста спирка, който завърши с прибиране пеша, смеейки се и прескачайки плъхове в малките часове на тъмното, бях съучастник и в наводнение. През цялото време снимахме една кукла как върви с нас из града, а когато не беше в кадър, краката й стърчаха от дълбокия джоб на Зиги. От другия неизменно се подаваше шише берлинска бира. Особено безумно беше в самолета, когато виждаш един огромен брадат мъж да  вади от раницата си кукла от соца и започва да си я снима как гледа през прозореца и лъчите на слънцето се отразяват в зениците й. На входа на летището пък митничарят с голяма въпросителна в очите извади от ръчния ми багаж празно стъклено джобно патронче от ром. Обясних, че много харесвам тази прекрасна малка бутилчица, при което възрастната дама до мен, чийто багаж също разпарчетосваха заради някакви туби с мазила, прихна да се смее.  И така нататък.. в този дух. 

Сякаш за миг се завърнах в шантавите студентски години. И ми беше адски добре:)