Умопомрачения

Честит Февруари!

2012-02-01T12:08:00.003+02:00

.... и погледът, протегнат върху първите лъчи по билото на Черни връх

планът за тази година - да видя колкото е възможно повече изгреви!

:)))))))))

:*

Home 17

2012-01-29T23:05:00.001+02:00

боса и в ръката с чай изпращам слънцето днес, съзерцаващо завряна в крайчето на пряспата върху балконското ни дворче. непроходимо е - на никого не разрешавам да прави стъпки и да разрушава тишината му, дори и океан да стане после от топящи се балконски айсберги :)

...

2012-01-28T10:44:00.000+02:00

Под снега

2012-01-26T13:01:00.002+02:00

Когато слънцето огрее ледовете

2012-01-23T17:10:00.004+02:00

и рибите заплуват като шипки

...

2012-01-19T23:41:00.008+02:00

"
Всичко го няма, докато не мине през теб

.....

снимки на снежни човеци по стените

......

дрогата да си сам
...

вратата, дръжката

.....

морето

....

вятърът, спрял в ушите
...

отново онова безспокойство

....

- Защо не спиш?

да чуваш собствения си шум

....

"

...чета си Анели Ман - "Хлебарките никога не спят" - една от книгите, които след като завършиш, продължаваш да разлистваш и да търсиш още нещо, поне още някоя дума, нещо мъничко в повече.... но дори издателство не откриваш, нищо, освен същността, името на автора и на художника. тогава обръщаш и започваш да оглеждаш милиметър по милиметър кориците...първо отпред, после отзад... и изведнъж - о, чудо - съзираш онези, почти незабележимо изписани три думички в долния ляв ъгъл на задната корица: "само така може".... и вече спокойно можеш да погледаш отдалечаването на последния й вагон...

...

2012-01-18T08:20:00.004+02:00

кацането на танцуващите снежинки върху зелените й протегнати пръсти... сутрин, по изгрев.. :)

скоро трябва да я посадим... жалко, че елхите не могат да живеят дълго в саксии на балкони - щях да имам цяла коледна гора след няколко години :)

.....

немога да се спра да гледам през прозореца..

...

2012-01-14T15:24:00.000+02:00

На Една

2012-01-11T17:06:00.001+02:00

....и благодаря за усмихнатите светли пожелания! :))))

2011-то приземяване

2012-01-07T22:44:00.009+02:00

вкъщи завърши, туптящо в ритъма на сърцето ми.

Родиха се Яна и Майло в нашето голямо семейство.

поживяхме година в Хънтингтън Бийч. видях калифорнийското му лято, пролет, есен и зима и разбрах, че се различават помежду си почти единствено по цветята, които пръскат ухания през всъщност вечното лято. надничах из дворове и се взирах в сини небеса, надишах аромата на жасмини,

милиони пъти се разходих под палмите и дивите круши на Индианаполис,

за първи път видях жадуваната Джакаранда, донесох семенца и вкъщи и сега поливам всеки ден три малки сини бебета :)

разходих се с количката до Dana Point

Balboa

и Pasadena

там не видях "Роуз Боул", но за сметка на това се удивих на най-депешките цветя, които съм съзирала в живота си

известно време поживяхме и сред уюта на Укята в Costa Mesa

...............
до плажа на Хънтингтън Бийч вървях почти всекидневно - непростимо е да имаш довкъщи океан или море и да не му казваш "здрасти" непрекъснато :)

по главната улица също направих своя пътека

научих наизуст и сутрешните ритуали на де що има кафенета, ресторантчета и барове по пътя си

в толкоз хиляди дворове без огради си наврях носа, че вече мога да посоча някои къде си крият ключовете :)

още се нагледах и на странни извънземни и старинни возила

............
....
.

Ясен изтанцува менует

и се пребори за главната роля - тази на George Washington - в училищната пиеса

първият български Джордж Уошингтън - коментираха усмихнати родителите, поздравявайки го за голямата му смелост

най-лудата и всеотдайна уичителка, която съм виждала, се падна точно на него

и най-цветната и възторжена класна стая

...пърпори радостно с моторчето на Цецо

наигра се с Макси

...засвири на тромпет

и се влюби точно преди да си заминем в прекрасна флейтистка

вкъщи от радост и неудържима енергия счупи ръка и крак и дълго време грухтя гипсиран в Кюстендил

.......................................................................

като си погледна снимките нагоре - всичко изглежда прекрасно...

но не беше.
празнотата ми - огромна, тъгата ми - непутошима. почти суеверно дори не вярвах, че ще успея да се прибера - толкова много щастие ми изглеждаше невъзможно и нереално....
в последните дни преди да си тръгнем ужасно се страхувах, че все нещо ще ни попречи да се върнем и ще си останем завинаги в Америка.

.....

но не би :)

на летището жена от персонала понесе Яна на ръце и я изнесе първа, докато с Ясен се бъхтахме да товарим куфарите от багажното в количка. веднага се втурнал към нея, нищо, че за първи път я вижда наживо - как няма да си я познае ... :)

нататък е ясно - сто разходки из Борисовата, изпращане на залезите от балкона, и дишане, и дишане, и дишане с жадни гърди. още не съм се наситила на любимите миризми...

отпрашване после към Синеморец, кафета на кея в Ахтопол

Джинове на "Кораба"

гмуркане в морето на Варвара

въртене из полетата

и "Едно бебешко лято" вдъхновено заснето :) още мъничко от него изнудих Зиго да качи:

Misty from Ziggy Dragnev on Vimeo.

........

двете ми дечица много се обичат. Яна светва при появата на Ясен

....и попива първи впечатления на всяка крачка...

.......
.....

гледам сега през прозореца как трупа навън и си мисля - така си го харесвам всичкото, не ламтя за повече.

и изскачат веднага в ума ми онези вечни редове на Георги Трифонов:

ИСКАМ СНЯГ ДА ВАЛИ.

Да зазида вратите,
стените,
прозорците...

Да остана
зазидан
със тебе,
във тебе...

Завинаги.

Новогодишно подскачане върху старата

2011-12-31T11:29:00.000+02:00

Малките боси краченца

2011-12-26T21:17:00.000+02:00

пляскат по пода, съвсем отскоро заменили малките боси ръчички. те пък се вдигат нагоре всеки път, когато попитам колко голяма ще стане Яна. ТОЛКОВА голяма :)...

нейната простичка радост изсмуква като гъба всяка моя тъмна тъга

Нирвана за пет минути

2011-12-20T08:17:00.005+02:00

проблясък от малките лампички, отразени... утринен сумрак. тишина. горещо кафе и надник над света - небето в предснежен ръмеж.

бързам да попия...

:)

И Календарът

2011-12-11T13:08:00.002+02:00

на Деница намери своето място в нашата мила разхвърляна къща. пъзелът се подрежда малко по малко, за да не бъде завършен никога никога.. :)

Триминутно снеговалежно затрупване

2011-12-09T08:49:00.006+02:00

за спомен от вчера :)

Zima from Ziggy Dragnev on Vimeo.

и зиго-миго под чадъра на балкона

Графики на днешния ден

2011-12-08T15:22:00.010+02:00

черно-бели изглеждат, но всъщност са цветни - зимните цветове на света.. :)

Окачването на лютите чушчици

2011-11-26T12:16:00.004+02:00

първата ни зимнина - гердан червени люти чушлета. незнам дали ще разреша да бъдат изядени, обаче :)

докато с Ясен ковем пирончета, Жожо и Серж си говорят в тъмното :)

Гошо - най-малкото джудже

2011-11-21T08:26:00.003+02:00

на Дядо Мраз :)

започна да жужи и да експериментва нови звуци през петте си чисто пресни малки зъбковци :)

Ранно из гората

2011-11-20T10:47:00.002+02:00

коте се катери по мен и замърква в скута ми, докато фокусирам скрежове, събирам опадали дюли по тротоарите, заслушвам се в хора на неделните баби, минавайки покрай читалището... после гората ме засмуква сякаш хубав сън, от който не искаш да се събудиш... :)

Морското момиче

2011-11-17T10:23:00.008+02:00

на Ерна, което "може би изпраща или посреща, или пък маха на всеки кораб с надежда.."

......

...
три месеца по-рано

...

..

и сега...

взех си серията, за да си я имам и тук - в моята кутийка за съкровища :)

а тази е последната, най-прясна, днешен чуден свят :))

нетърпелива съм за историята по-нататък :)

......

..и ето продължението, ще допълвам тук с всяка нова приказка :)))))

.......
...
дойде Зима

I've Been Everywhere

2011-11-15T19:28:00.003+02:00

обещах на Цецо да я изпътуваме някой ден тази песен :) няма да е скоро, но съм сигурна - ще се случи внезапно и неочаквано с каравана по безкрайните прашни далечни пътища :))))

Морето е навсякъде :)

2011-11-15T10:51:00.000+02:00

" 30 юли 1980 г. Рожденият ден на Яна. Заради нейния рожден ден решихме да спрем в Дарвин, а и заради надеждата да получим няколко писма.
Яна се вълнува от един месец. Иска да е обезателно на суша, с гости, торта и подаръци. Още от Порт Морсби ни беше ясно, че за 8 дни не можем да се доберем до Дарвин. Това са 1200 мили плюс преспивания на котва, но как да й каже човек, като всеки ден пита. Аз се опитах да я подготвя няколко дни по-рано. Тя се примири само след като й обещахме, че в Порт Дарвин ще направим голям рожден ден, с много гости.
А снощи, миличката, как разпитваше ще намери ли подаръче рано сутринта до главата си, като се събуди. Колко деца ще има на рождения й ден догодина в България? Може ли 100? Сега ще има ли деца в Дарвин? (На рождения й ден 1981 година в София събрахме 105 души.)
Още по тъмно завих подаръчето в шарена хартия с панделка (всичко съм купила в Порт Морсби) и й го оставих до главата с една английска книжка и картичка с пожелания от мама и татко. Ококори се радостна и се държа тържествено. Опекох питка вместо торта и на нея забодохме 7 свещи, облякох я с дълга рокля, аз сложих парео. Наляхме си по една чаша вино и изнесохме питката със свещите навън, да ги духне. Извадихме и котето. Скрила съм си разни съкровища за случая - ядки, шоколади, сладки. Седим на палубата, наоколо е прекрасно, топло, добро море, със светлосини вълни и малки бели зайчета. Небето, и то е усмихнато и ласкаво. Яна като че усети, че не всеки може да има рожден ден на море. Не е така шумно и тържествено, но пък е необикновено. Не можем да й поднесем кой знае какви развлечения, но сме й подарили този свят и ни е добре и на тримата."......

Джу

"С Яна около света"

Деветият ми прозорец

2011-11-14T10:18:00.001+02:00

изгря и засвети на стената над синеморските пръчки и летните бебешки шапки :)

и снимка на фона на радостна беба и най-големия възможен хаос вкъщи :)

Моя!

2011-11-12T18:13:00.000+02:00

родена от ръката на Ерна, доплава вчера от Пловдив, за да остане завинаги с мен :))))
нямах търпение да се похваля, а обещах да покажа новия й дом, когато я сложа на стената. скоро...

Home 16

2011-11-10T15:09:00.020+02:00

Красотата на мъглата

2011-11-09T13:46:00.011+02:00

потвърждава теорията ми за това, че няма лошо време. има слепи хора.
***

това, и още умопомрачения от старата тетрадка реших да съхраня тук, да ми вспомнят понякога за дните си:

***

каза ми:

"щастлива съм, защото съм обичана!"

...и продължи да си свирка

***

в папка "Под възглавницата" - файл със сбъднати сънища

***

поетично се протегнах

***

думите

запомняме ги за много по-дълго,
отколкото някой си е представял,
че ще ги
мисли

***

единствено мрачното време навън разваля лошото ми настроение днес

***

имам сълзи в ушите

***

главата ми - празна -
като кутия изядени
шоколадови амфори

***
гледам го как рисува
портрет
на извънземна лъжица

точно такива си ги представях

***

усещам собственият си мирис на лято

***

въздухът
е гъст от миризми на рози и липи - налага се да копаем тунели един към друг, за да се придвижваме в тази лепкавост...

***

жабичка
може би единствената в парка

някой я е открил,
за да я
убие

***

знаеш ли какво трябва да направиш, когато ти подарят букет от глухарчета?
....да го издухаш, за да отлети....

само така можеш да го съхраниш

***

вървя си из парка и снимам червени и жълти дървета-слънца, а хората около мен препускат, закъснели за работа

***
защо пишат?
защо свирят?
защо правят снимки?
защо рисуват?
защо?

...за да се вложат някъде, да създадат нещо своеси, без претенции да е велико или полезно като път или чешма...

и...за да не ядат през цялото време, докато са будни

***

с)неЖност

нагоре вали и затрупва небето
сняг от тополови пухчета

***

в живота ти се случва не това, което си заслужил, а това, което ти отива

***

мислиш ли, че съвпаденията са създадени, за да ни подсказват Неща?

***
в парка тихо снежи
слушам Exciter
бавно вървя
и не ми се пристига на работа

***
и
дъжд от узрели
чушки-сърца
капе.....

***

кестени на прага. посрещат гостите с молба за преброяване. случи се Дремс. деветдесет и седем кестена - каза - има в торбата. доста време брои. зарадва се Ясен.

после пихме джинц. и изгледахме птиците от сребърна, завити в юрган....

хубаво е с приятелите....

***

в морето на един отворен прозорец намирам дърво. заспивам в къща на клоните. лека нощ.

***

и

а
з

т
е

о
б
и
ч
а
м

...

2011-10-31T20:21:00.004+02:00

мирис на жълти листа, на мокра земя, на суха трева, на мъгла, на пушек от комин, на зреещо младо вино, на далечен сняг ...докато проветрявам стаята нощем.

незнам как се живее цял живот без това.

La Promenade

2011-10-30T19:34:00.006+02:00

Бомбе Валс

2011-10-23T19:06:00.004+03:00

върху Туксидова Луна :)

Bombe Waltz from Ziggy Dragnev on Vimeo.

Въртенето

2011-10-16T18:58:00.004+03:00

из на Варвара полетата :)

Seno from Ziggy Dragnev on Vimeo.

...

2011-10-16T09:27:00.006+03:00

пия кафе на балкона, с чадър под падащия сняг.

всеки ден е изненада :)

.......

...

Deja vu

2011-10-14T20:41:00.000+03:00

миризмата на печени тикви, издигаща се в облаци сладка пара над уличните сергии-тави рано сутрин в зимната мразовитост на Графа някъде край Попа малко след Синьото кафе...

Бомбе реге

2011-10-09T15:20:00.001+03:00

е последната част от двайсетминутното филмче на Цецо за беба. пускам обаче първо, защото така ми идва като вдъхновение за блога днес. останалите части ще пусна в разбъркан ред, пак, както си ги поиска неслучайността :)

Bombe Reggae from Ziggy Dragnev on Vimeo.

Джу:

2011-10-08T18:43:00.007+03:00

"Привечер е. Седим на палубата, слушаме как водата бълбука покрай борда, Яна задава някой от тези въпроси, над които и аз цял живот се чудя:
"Мамо, защо, когато сме в морето, искаме да стигнем брега, а когато сме на бряг, бързаме да отплаваме в морето?"
Тя дори няма представа как обобщи онова неспокойствие на скитничеството, което те тегли да пътуваш.
Разправят хората, че с възрастта минавало. Кой знае, може и да е вярно. Отначало ни казваха, че след първото плаване ще се откажем - при това - и двамата, и един от друг, и от самото плаване. После - че като родя дете, "ще видя". И дете родих, и то плава с нас, и пак мечтаем и кроим нови планове.

......

От съседите ни никой не се старае особено. Повечето са тук за неопределено време. Има един шлеп, на който живеят няколко момичета с децата си. У нас биха ги кръстили самотни майки, но те си живеят тук доста весело. Преподавателки са по френски език в Гибралтар и използват шлепа като къща. Той не е в движение, но това не променя стила им на живот "като на море". "

...

"Тази книга разказва за околосветското ни плаване с Яна, тогава на шест години.
Точно от тази възраст съм мечтал за море и приключения. От дете разлиствам карти и въртя глобуси. Дори в годините на развит социализъм и железни завеси намирах път към морето. Плавах с рибарска лодка, прекосихме с Джу едно море и два океана с корабна спасителна лодка и обиколихме света с яхта. Накрая преминах "невъзможния път" през нос Хорн.

Повярвахме на себе си и на мечтите си. И те не изгърмяха като спукан балон.
Ако и ти, читателю, като прочетеш за морските ни приключения, се размечтаеш за нещо щуро и ако си твърдо решен да го направиш, вероятно ще успееш. И ще напишеш по-интересна книга. "

Дончо Папазов

....

"С Яна около света" - от нея са откъсите - от началото й... и съвсем от края. тази книга ме възторгва с всеки си ред. вчера я зачетох.

....

благодаря на алекс, че ме подкокороса да си я купя - оказа се, че книгата има съвсем ново второ издание. а когато изпратих Цецо, както напоследък се случва той да купува набелязаните от мен книги със заръка да ги зачете, преди да ги купи - той ми се обади и каза - "харесва ми какво прочетох набързо и ми харесва, че книгата е дебела и с дребен шрифт".

така си е - рядко вече някой има да каже толкова много с дребен шрифт, което прави не двойно - а тройно и четворно повече от това, което сме свикнали да четем напоследък.
и да чувстваме също. с дребния шрифт.

...

2011-09-21T08:59:00.002+03:00

да, Кюърско стана времето. моето време. есен, облаци, дъжд и онази синя тъга, която те връща към себе си - какъвто си бил някога - вчера или преди хиляда години, при този - същия мирис на въздуха, при този - същия звуков синхрон на капките с мелодията в слушалките...

всеки дъжд носи в себе си спомен.

Арлина ще бъда. отново. в неделя.

...

2011-09-19T11:37:00.001+03:00

жълти листа в краката ми. девет сутринта.

седя на пейка и разлиствам "Фотописи" на Иван Кулеков:

"Ще
зарасне
раната.

Ще
остане
белег.

Върху
белега
Върху
белега
Върху
белега."

Последните ни сенки

2011-09-10T21:27:00.001+03:00

върху плажа. довиждане до другата година, мило мое най-любимо Море

Когато Варвара заспива

2011-09-08T22:23:00.000+03:00

специално за Роси и Бай Илия :)

Когато Варвара се гизди

2011-09-07T13:38:00.000+03:00

Когато Варвара се буди

2011-09-06T21:07:00.001+03:00

Цецо ми донесе този кадър. излиза сутрин в шест, за да хваща изгреви :)

Неслучайно точно днес

2011-09-05T14:26:00.000+03:00

спомен с "Момиче без спомени"

Кафявото и синьото

2011-09-04T22:07:00.001+03:00

от бункера - за Дадун. и патронче дЖин ;)

Сутрешните морски ранноесенни мъглици

2011-09-04T12:47:00.001+03:00

ме размечтават за цяла година живеене тук - да се нарадвам на всичките Синеморски сезони искам.. ще, някой ден... :)

Есента неусетно навлиза

2011-09-03T20:13:00.003+03:00

Меко

2011-09-03T12:46:00.003+03:00

Грух! :)

2011-09-02T23:10:00.000+03:00

Таратондзел

2011-09-02T15:09:00.000+03:00

Подготвят вече крилете си

2011-09-01T12:33:00.003+03:00

за дългия път, всяка сутрин в шумна сбирка над прозорците ни :)мога да ги наблюдавам с часове, даже понякога сякаш разбирам какво си говорят. или поне "добро утро" успявам да засека в цвърченето им като че ли :)))

........
..

..и една минутка от Цецо във видео :)

На бара между джиновете

2011-08-31T22:59:00.003+03:00

Топлото ми море

2011-08-31T15:26:00.002+03:00

оценявам чак след едногодишното скитане покрай ледения океан. чаено гали студените ми крака, докато зъзна от студ в ранната утрин :)

...

2011-08-30T22:22:00.004+03:00

Последни тънки летни лъчи

2011-08-29T23:11:00.002+03:00

в Синеморец и най-любимият ми пясък между вълните на морето и устните на Велека :)

тук сме за цял един Живот от тринайсет жадувани сини дни... и си ни личи колко сме изгрухтели от очакване.... :))))

Наболи

2011-08-22T22:41:00.000+03:00

две първи зъбки като първи кокичета. в устата на беба е пролет :)

:)

2011-08-21T21:55:00.003+03:00

аз съм Слънце, следвай ме... ;)

...

..и аре аре аре на море, дори да не е януари, и септември е добре :)))

...

Home 15

2011-08-16T21:35:00.007+03:00

лястовици и делфини над мислите ми всяка вечер танцуват

......

............

...

2011-08-14T22:56:00.010+03:00

.

да продължа ли по пътя нататък... скоро?

... чудя се, тръгвам всеки ден... и после се спирам, и все повече се размислям, че приключението ми е Тук, а не някъде неизвестно Там...

но пък това му е омайното на другото - че е досега невидяно и неизтъркано от живеене отгоре му утре...

но пък това му е омайното на тукашното - че е очакваното с трепет същото хубаво всеки божи вълшебен миг. както преди. и винаги поне мъничко по-различно и развълнуващо...

незнам

...

2011-08-14T00:48:00.005+03:00

разхожда ми се из поле, и защото го търся, малки парченца от старото голямо и диво Софийско море между блоковете откривам...

...

2011-08-11T18:26:00.002+03:00

Тануки днес ни връхлетя с депешка рокля за Гринга от Сан Франсиско, прегръдки много, и смях, и сълзи... и заедно пак на Луната за няколко мига на осемте ни кафени очи :)))

Home 14

2011-08-05T21:57:00.011+03:00

така де... беба на фона на всичко :)

резервирахме днес морето за септември, a дотогава ще се взираме в небето...

Home 13

2011-08-04T12:19:00.001+03:00

Бух

2011-08-03T13:42:00.009+03:00

много птички видях това лято, паднали от клоните на дърветата в първи опит за летене, но истински миниатюрен бухльо за първи път съзирам. приличаше на малък важен академик или лауреат за нобелова награда :) беше се изтърсил до езерото с лилиите в Борисовата градина, наобиколихме го, а той ни гледа с едно око и не помръдва... сякаш целият - пълен с мрак...

после - Методи на рамнете на Цецо - и аз внимателно подавам отдолу пухкавата топчица, за да я качим на най-високия възможен клон, далеч от хора, кучета и котараци :)

Home 12

2011-08-01T21:19:00.008+03:00

малко преди да завали - широко отварям прозорците. чуден летен дъжд се изсипва, попивам с ушите си :)

вечно да е лято искам. но и есента очаквам с нетърпение, и зимата, и всичкото неповторимо утре.. :)

Home 11

2011-07-28T00:27:00.002+03:00

нощем в Кюстендил

Home 10

2011-07-26T12:49:00.001+03:00

Home 9

2011-07-25T15:29:00.006+03:00

оцелели след първата си голяма битка с проливния дъжд - малки разперени джакарандички. от три посадени, поникнаха две, в съседство с долетяла отнякъде червена детелина :)

и първото зъбче поникна днес, на една друга малка ухилена джанчица :)

As the Dark Wave Swells

2011-07-24T15:57:00.005+03:00

...

новото ми откритие - The Bambi Molesters. ще пътувам с тях към морето, саундтрака на Лятото ми направиха :)

...

Home 8

2011-07-15T14:22:00.001+03:00

Джанки :)

Home 7

2011-07-14T13:55:00.013+03:00

.....
"виж къщата
която ни дочака"

Петя Хайнрих, из: "Каза Мари"

Home 6

2011-07-11T00:12:00.001+03:00

Home 5

2011-07-10T11:08:00.012+03:00

топли вечери, сини утрини, музика...

....................

Home 4

2011-07-07T21:45:00.005+03:00

.....
...

...и както каза Злати - това е песента на Лятото! :)
.

Home 3

2011-07-07T16:20:00.001+03:00

мечтае

2011-07-01T22:32:00.000+03:00

да стане рокзвезда. може пък и да успее...

Ясен пее

:)

...

2011-07-01T17:08:00.001+03:00

не застава вече на едно място, очаквам скоро да пролази, проходи и полети :)

...

2011-06-28T00:48:00.003+03:00

тук съм все още...

Нощна София така звучи, погледната отгоре...

2011-06-24T22:19:00.007+03:00

...

Софето Мое Любимо

2011-06-18T23:56:00.003+03:00

Home 2

2011-06-18T00:00:00.001+03:00

нощем от балкона
дишам
липите
докато беба спи
вътре

...

2011-06-15T13:40:00.002+03:00

с беба
танцуваме
в
кръг

пълно ми е

обичам

Юнски петна от Борисовата гора

2011-06-14T23:02:00.001+03:00

замаяна съм от наситеност на миризми на цветове и на земя

... и Бимба с осемте прозореца в очите :)

2011-06-10T17:45:00.000+03:00

самодостатъчни сме си вкъщи тези дни, смеем се и се лигавим, слушаме птиците, гледаме отвисоко, заспиваме посред ден и ставаме посред нощ, сутрин ядем обяд, вечер - закуска, и джин през цялото време на залеза :)

Home

2011-06-10T07:56:00.002+03:00

добро утро от моето балконче на вашите! :)))))))))))))

...

2011-06-09T23:34:00.000+03:00

не успяваме да се наспим, а ни чака цял един нов летен свят за откриване :)))))))

Вкъщи!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2011-06-08T10:09:00.002+03:00

немога да се нарадвам, надишам, наслушам, нагуша........ очите ми се затварят, но не ми се заспива..... преливам :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

...

2011-06-04T06:36:00.002+03:00

последен учебен ден на Ясен. последен урок по тромпет. лятната ваканция започна от днес! :)
"и все пак, ще ми липсва тук" - сподели. толкова много хора го изпратиха с тъга и съжаление, че може би никога повече няма да го видят. пророних и аз една сълза, тъкмо като в първия му учебен ден...

...

2011-06-02T06:29:00.003+03:00

легнали една срещу друга, наблюдаваме падането на здрача. първата кукла на Яна.
много багаж подредих днес, куфари стягам вече за дългия път :)

...

2011-06-01T04:18:00.003+03:00

в джобчето ми дрънкат семена от Джакаранда :)))) това дърво би трябвало да може да вирее на открито и в България, дано! :)

...

2011-05-31T02:36:00.001+03:00

....

и десктоп-календара за юни на Geninne

...

2011-05-30T03:20:00.001+03:00

...

2011-05-29T09:50:00.002+03:00

най-сладката умора - цял ден в Pasadena с беба, Цецо и Малис. щастлива съм. забравих да броя :)

...

2011-05-28T09:21:00.003+03:00

дишам с пълни гърди аромата на билки и подправки от градината на Укята - мащерка, розмарин, лавандула.... люлея се на люлката, гледам нощното небе, слушам щурците и тих джаз. преместихме се в Costa Mesa. :)

Обветрени крайморски пейки

2011-05-26T21:14:00.003+03:00

когато Анджи веднъж ме попита дали наистина всичко е толкова красиво, или аз специално съм подбрала най-красотни красоти, си дадох сметка, че щракам всъщност най-най-вехтите им дворчета. и никак не личи, че в съседство с тези мили дървени пейчици, по другите дворове са пльоснати луксозни дивани. в лукса, обаче, не ме привлича ни-щи-чко.

...

2011-05-26T07:18:00.002+03:00

първото ни общо легло - на пода на Виенската квартира на Арлекино, когато бяхме почти непознати. а сега е баща на детето ми..

честит му близнашки рожден ден - последният, без нас! :)

...

2011-05-25T09:02:00.002+03:00

запас от минали дни. вече не виждам нищо. но трябва да стигна до края.

...

2011-05-24T05:30:00.003+03:00

когато Яна срещна Джони Дейнджър Шенкелбърг :)

не е майтап, точно така се нарича малкият разбойник. всякак може да си наречеш детето тук, без никакви закони за второто и трето имена. бащата може да е Иванов, но да си нарече наследника Гилмор. а и презимето изобщо не е задължително.

Дейнджър обаче му отива много на Джони-бонбони :)

...

2011-05-23T06:36:00.001+03:00

нощта обикнах повече, защото с нея се прибирам вкъщи

...

2011-05-22T06:52:00.003+03:00

засвириха щурци

...

...

2011-05-21T02:54:00.022+03:00

на острова Балбоа за последно.
докато пътувам към него с малкото фериботче, се размечтавам за пътешествие по море. но не за луксозен мазнярски круиз, а за подобно на онова, околосветското, с яхтата 'Тивия', на Дончо и Джу Папазови, и петгодишната им дъщеря Яна. да е откривателско и пълно с изумления. и с много обич.

"Аз пазя като спомен от тяхното пътешествие оригинала на екипажния списък, в който е записано: „Дончо Ботев Папазов, капитан, и Юлия Григорова Гурковска, моряк” - откривам в една стара книга за тях. явно двамата са си били напълно самодостатъчни. дори и като морски екипаж...

"Джу, или изкуството да живееш" пък е документалният филм на нашия дядо, който трогва до сълзи и усмихва едновременно, и който препоръчвам горещо. но го имам почти единствено аз ;)

...

2011-05-20T00:59:00.006+03:00

фотоапаратът мързелува днес. а аз съм далече, навътре в нощта.

фотосесиите със Стамбето, когато той ме снима и аз го снимам...
съвсем бях забравила колко огромно е било хубавото. и черно - тангото.
струваше си огладняването, за да погледна всичко с нови възторжени очи.

Loooove, rain on me!!!!

2011-05-19T20:46:00.002+03:00

полудявам пак прииждам и трещят смутени бреговете на спокойствието!