четвъртък, 26 януари 2017 г.

...


сутринта в просъница чувам как се прибира една рибарска лодка. виждам в съня си браздата, която е оставила върху линията на изгряващото слънце в гладкото море... после отварям очи и постепенно и бавно тя се превръща в кола, загряваща двигателя си в снега.

неделя, 22 януари 2017 г.

...

Имало едно време едно малко Тати.

...

(любимата приказка в едно изречение на яна)



четвъртък, 19 януари 2017 г.

Маршрутите на Синемор

Ела, само ела с мен, за да ти покажа всичките възможни пътеки на това магийно място...
Най-напред сутрин ще те събудя в пет, за да видиш изгрева на Слънцето, да чуеш баса при първата точка на появяването му и всичките му високи честоти, които не си и предполагал, че изобщо ги има и че могат да се усетят не от ушите, а чрез очите...
После искам да ти покажа всичките маршрути на това Море - на маковете върху дюните през май, на дивите незабравки по пясъка на Липите, на високите до рамо треви, на таралежите, любовно съскащи нощем, на косерите, които правят гнезда по стълбовете и пеят като падащи снаряди, на щъркела, влюбен в чайката от отсрещния покрив, на лястовиците под моста на Велека, на нощното небе, на залива с делфините, на лайките покрай къщата, на мащерките от горната махала, на клематисите и дивите люляци по онази пътека, на ружите в контражур, на полетата и елфските гори, на облите камъни, на яйцата на дъждосвирците, които всеки ден наглеждам, на белите камбанки на спомените, на сандалите ми, шляпащи по тротоара в ритъм на мислене: обичам-обичам-обичам... , на гюзлемето под цъфналата липа, на орловия нокът, на гробищата, на Дървото, на пейката при Корабите, на извора и вечно пеещият над него славей, на залеза от Бункера, на устието на Велека, което всеки ден е различно, на скачащите малки рибки със златни коремчета, които храним с хляб, на кормораните, прибиращи се вечер в ято над морето, на овцете, които ни будят, на конете, които ни възхищават, на мухите, които ни гонят, на жабите, с които не спим по цели нощи при пълнолуние, на храстите беладона, пълзящи по тротоара, на гъбите, на лилавите минзухари, на наровете наесен, на тревите с дългите коси,  на жълтите скали и на всичките онези невидими змии, които прокарват пътеки пред стъпките ни и ни учат
как
да
се
на
ми
ра
ме
за
ви
на
ги.

петък, 6 януари 2017 г.

Home 22











голям късмет, че по график точно на нас се падна да чистим снега пред блока през цялата тази седмица, до неделя. съседът от долния етаж обаче, рано сутринта взел, че изчистил всичко, за физарядка..

какво си се нацупила - смее ми се зиги, иди изрини полето, като толкова ти се иска.

неделя, 1 януари 2017 г.

...

едно обаждане по-малко за тази нова година. изревах си очите, докато гледах зарята. имам нужда да си говоря с море.