събота, 26 ноември 2016 г.

вторник, 22 ноември 2016 г.

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Градовете и размените. 2

В Хлое, град голям, хората, които минават по улиците, не се познават. Поглеждат се и си представят хиляди неща един за друг, представят си срещите, които биха могли да имат, разговорите, изненадите, ласките и хапливите думи, които биха разменили помежду си. Но никой не поздравява другия, погледите им се кръстосват за миг и веднага се отместват, търсят други погледи, не спират.
     Минава момиче, което върти чадърче, облегнато на рамото й, но и закръглените си бедра. Минава някаква жена, облечена в черно, чиито години личат; очите й под воала са неспокойни, устните й тръпнат. Минават татуиран гигант, млад мъж с бели коси, жена-джудже, две близначки, облечени в кораловочервени рокли. Помежду им протича нещо, те си разменят погледи като линии, които свързват една фигура с друга, рисувайки стрели, звезди, триъгълници, докато накрая всички комбинации изглеждат изчерпани за миг и други действуващи лица влизат на сцената: слепец с гепард на верижка, куртизанка с ветрило от щраусови пера, изящен юноша, грамадно женище. Така тези, които случайно се оказват заедно под портика, за да се скрият от дъжда, или се тълпят под брезента на пазарището, както и онези, които спират да послушат духовата музика на площада, изживяват срещи, прелъстявания, съвкупления, оргии, без да си разменят нито дума, без да се докоснат с пръст, без дори да вдигнат очи.
      Едно похотливо трептение движи непрекъснато Хлое, най-непорочния измежду градовете. Ако мъжете и жените решат да изживеят наяве мечтите си, всеки блян ще добие лице, от което ще тръгне една история на преследвания, преструвки, недоразумения, сблъсъци, надмощия, и въртележката на въображението ще спре.

из: Невидимите градове
Итало Калвино

неделя, 20 ноември 2016 г.

Леките градове. 5

Ако искаш да ми вярваш, добре.  Сега ще ти кажа как е построена Отавия, градът-паяжина. Има една пропаст между две стръмни планини; градът виси над празното пространство, вързан за двата върха с въжета, вериги и висящи мостове. Хората вървят по дървените траверси, вкопчени в конопените палки, като внимават кракът им да не пропадне в процепите.  Отдолу зее бездна, дълбока стотици метри, а по дъното й лазят облаци.
  Основата на този град е мрежата, която го поддържа и служи за преминаване.  Всичко останало, вместо да се издига нагоре, виси надолу - въжени стълби, хамаци, къщи във формата на чувал, закачалки, тераси, подобни на космически станции, мехове с вода, газови канюлки, въртящи се шишове, кошници, окачени на канапи, товарни асансьори, душове, трапеци и халки за игра, въжени линии, полилеи, саксии с висящи растения.
  Увиснал над пропастта, животът в Отавия не е така несигурен, както в други градове. Хората знаят, че повече от това мрежата не издържа.

из: Невидимите градове
Итало Калвино

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

...

ех, че прекрасно време за къпане на камъни, броене на чушки, галене на котки, пеене от балкона и танцуване с метлата!:)))




вторник, 15 ноември 2016 г.

2015-та в лица и муцуни

да, чак сега се наканих за миналогодишна "равносметка", чудя се откъде да я започна, обаче..

ами, нека да е с море, разбира се:)))

букетчетата над верандата на Ерна, морето с лайките и градът на джужетата отварят завесата













свалихме обичайните жълти пердета и накачихме разноцветни шалове по прозорците на ернината стая







Пъпешка на фона на изпитите бутилки


Тарас сади домати в двора

с Ерна му помагаме, доста нескопосано:)



с реколта от две тикви после горди



рожденденят на Зиги



също и на Вени




също на Калина





също и на Дари






Сандра зад бара




Байо, разгърден и бос, както винаги










 


...


Хриси, Филип, Агнеска...




Мая








 ........

.

guess who? :))





 и Боря с трите мекици по плажа

.....


арменска вечер с магданозени кюфтета се завихря тук




три на кораба





Тита






Владо, който изтри бразилските си снимки, за да отвори място за синеморски




и сомнамбули





Зайо и Байо





и малко аз и море:)








баба, мама, Яна, татко, Ясен и Вики






и аз междувременно станах на три:)







есента вкъщи




и Рос в есента




заснемането на филма на Ант, където имам мъничка, но съществена роля:)




Галето и Гина



и между сергиите на младост






един букет от кленови листа и първият й автограф от Г.Г.








с Рая и зелените крокодили


и приказката на Музейко





Петя

(снимка от страницата на литературния фестивал)


Мария Прекрасна





и две принцеси на литературен фест (снимка от страницата им)




на базара с шапките







тук Гина ни учи да шием. не бяхме отличнички:)






Елена






Джождон Рипонче




Ант, Георги и Калина - снимка за наградата Джеймисън за филма "Гинка"




и моята снимка, на изложба в НХГ





Ерна предколедно в София, организира срещата на тайно място:)





после хаосът в офиса на Тонка и един патладжан





Ерна и Лени в турския ресторант на Пловдив






пия вода от златен ритон





и дядо Здравко с трите му ритона




с баба Рая




танцува...




Укята и Ясен в канадска борба




Кюстендил




 ................

 ..
 .

Хляб и Вино по Коледа


иииии какво ми остава да кажа за край, освен Честита Нова Година:)))