четвъртък, 13 август 2015 г.

Искри от огньове

на приятели през близките дни, написани в статуси...

...

Щъркелите си тръгнаха. Зарязаха ме. За пореден път. Вече трети ден обикалям сутрин, обед и вечер, покрай гнездото им и ги няма. А последната вечер, в която ги видях, си стърчаха тримата в гнездото и нещо се съвещаваха. Дори не ми помахаха за сбогом ... Така и трябва. Така се тръгва. Малко съм им ядосана, но ще ми мине и пак ще ги очаквам напролет.
Отдавна не съм имала толкова безМислено и детско лято. Не правя ремонти, не пътувам, ходя на работа по една седмица в месеца, почти за разнообразие, един-два пъти бързи консерви ... Ставам рано и карам колело, връщам се, разхождам кучето, отивам на фитнес, готвя бързо, ясно и просто, отивам на кафе с приятели, карам колело в пека и прашните, самотни улици с дебели сенчести дървета ме удивляват до възторг, понякога ходя на плаж, по-често чета, галейки кучето до себе си, пазарувам привечер и пак карам колело, неизменно отбивайки се за малка, ледена бира в Летния бар. Не правя планове, не пиша, не се надявам на нищо, почти не съществувам, просто си живея тихо и кротко, в хармония със себе си и се сливам с деня и нощта си сладостно и жадно. Далеч от всяко докосване, далеч от напразни терзания и самосъжаления не правя планове.
Сигурно се подготвям. За отлитане.

Галя Вазова

...


Много съм щастлив, за първа година садя домати и имам по 10-15 на корен, от баба и дядо знам, най вкуните доматки са края на август - началото на септември, вече има и узрели, каня всички на дегустация......!
Сашо

........

Нямам снимки, но душата ми е пълна с радост. Фестивалът Transfiguration Festival трансфигурира - село Долен живна, бабите тичаха с тави с родопски клин, тутманици и тенджери боб, пееха с млади градски моми и рецитираха стиховете си. Поляните се огласяха от всякакви инструменти, имаше читалня под открито небе, младежи сновяха нагоре надолу. Млади хора. Селото литна. Захвърлих телефона, за нет и през ум не ми мина. Времето спря и започна пълноценен живот. 3 дни - ок - кой ти ги дава. Но най-важното от всичко е, че идеята за построяването на амфитеатъра не остана просто мечта, а е прекрасна реалност. Зад нея стои идеята за възраждане на един от най-чудните райони в Родопите. За възстановяване на църквата там, за съживяване на местния дух и вяра. Музика. Браво е малко, страхотни сте всички организатори и доброволци. Вие сте възрожденците ни сега.
Ива


.......

Пиърсинг на носа, червеникава коса, с най-хубавите картини, които съм рисувала, с татуировки, шезлонга под лознизацата и риба на скара, роднини от чужбина.....Колко било просто!!!!! 
Бача
(която отдавна не беше рисувала)

..............

отварям прозорците, слушам моряците, окачам номерата на къщите, понякога пиша по стените, въздишам в кьошетата, но най-често съм обикновен масон с очила
Ерна




...................


Добро утро от Липите:)
Владо




.....



Driving down the road this morning in the cool temperature with green mountains all around made me smile and think how lucky I am that I took the risk to sell the shit in the UK and come to BG , things are not perfect but so much easier and dreams can be fulfilled here without the stress .
 ..........
Loving my new place , the drive to and from , the forest the peace , the isolation , the pictures in my mind of how it will look , the prospect of deep snow in winter , even the wolves .
Dейвид


........

Изгревите, мъглата, пътят, градчетата, птичките, цветенцата, "пилигримите" и ... ние :)
Тануки

.....

прекрасно място е това, където имах шанса и дара да бъда преди години, в един зноен юни, когато житата в полето му изглеждаха точно като картина на Ван Гог. а пък стаичката, в която е живял, над кръчмата, е толкова малка и семпла, гробището е толкова тихо и сякаш забравено, че се чува само шума от вятъра из папратта върху двамата братя... истинско и просто. чудно, чудно място, ако имате шанс и път, никак не се чудете, само на час от париж е с публичен транспорт...
Антоанет К.


..............


Дали ще си спомня за него точно днес няма абсолютно никакво значение, защото си спомням за него всеки ден! Всъщност точно този ден от преди две години никога не желая да си спомням. Времето лекувало, казват - абсолютна простотия, казвам! Всеки слънчоглед ми носи спомен... вече имам татуиран слънчоглед на ръката...
Кева


вторник, 11 август 2015 г.

При баба





















....

Баба Цо. Навърши 88 миналата седмица. По жътва, на нивата се родила, после прадядо ми Спас я закарал вкъщи с каруцата си, теглена от два вола. Второто момиче в семейството била.

Третата - най-малката сестра, се родила също на нивата. Нарекли я Спаса, на баща й, който обаче три дни и три нощи не се прибрал, гневен, като разбрал, че пак не е момче. На нея се паднала, разбира се, орисията да го гледа в последните му и най-безпомощни години  преди смъртта...

...

... а при баба е рай за всички сетива. дори сънуването води в друга вселена. онази, на Любовта.

събота, 1 август 2015 г.

Детство

зачестилите гръмотевици ме карат да погледна към прозореца. небето е потъмняло, изглежда приижда  буря. оставям веднага книгата и тичам при яна. хайде да отидем за сладолед - една от най-сигурните примамки за излизане навън моментално проработва, скоростно обуваме сандалите...

притъмняло е още повече, първата капка цопва върху носа ми. заваля, казвам, а тя - къде, къде, къде е дъжда, кажи, не го виждам, мамо.. и се взира нагоре, сякаш търси да види дъждовното му лице. първо се усеща, после се вижда, казвам,... сега ще дойде, само мъничко още почакай... ама не го виждам, не го виииждааааам, негодува яна, когато изведнъж тихо започва да ръми. в началото съвсем бавно, после заплющява все по-силно и напоително. нямаме чадър, тревожи се тя, трябва да вземем чадър... ама защо ти е чадър, виж колко е хубаво без - смея се, гледайки парата, която излиза от нажежения тротоар, после я помъквам към будката за сладолед. скриваме се под един навес, за да го изяде на спокойствие, след това изведнъж се сеща за нещо, подава краче изпод стряхата и плахо опипва с него най-близката локва. насърчавам я да продължи. първият стрес от мокрото, което започва да я обгръща, преминава във възторг. скача из локвите и повтаря - топличка локва, и тази, и тази, засилва се и се пльосва, танцува, върти се, такова едно бурно, първично щастие...

защо ми се смееш, мамо, не ти се смея, радвам ти се, толкова ти се радвам...

хващаме локвената нишка после и тя ни отвежда чак до вкъщи. кална е до уши и безумно доволна от себе си...

 да, има, все още го има, детството..