сряда, 24 юни 2015 г.

Максим,

около шейсетгодишен мъж, живее отсреща, от другата страна на полето. става сутрин, шета из къщи, изхвърля боклука, пие кафе, пуши, наглежда си градинката... после излиза.
следобед по някое време се връща, изхвърля пепелника, обува джапанки, мотае се из двора.. и, между другото, споделя - бях малко до Италия днес.
на следния ден е същото, единствено с разликата, че е отскочил до Полша замъничко.
и така - всеки ден за различна държава разказва...

изглежда, сякаш съвсем обикновена някаква селска работа има и леко е странен.
летец е, обаче.
а пък жена му - балерина.

неделя, 21 юни 2015 г.

...

да срещнеш съседа-зъболекар в седем сутринта на полето, в неделя... той да е тръгнал да погледа облаците над морето, ти да отиваш да слушаш жабите край велека..


понеделник, 15 юни 2015 г.

неделя, 14 юни 2015 г.

Синеморска неделя

осем сутринта. нося букетче див джоджен, откъснат от брега на велека. надникнала съм вече в къщата на жабите, в гнездото на щърковете. удивила съм се на новите цветя из полето, помирисала съм реката, морето, орловият нокът и розите на всички дворове. поляла съм тиквата, погалила съм доматите, оплевила чушките. послушала съм пчелите в короната на кестена...
прибирам се на пръсти,  къщата все още спи...

камбаната бие празнично.



събота, 6 юни 2015 г.

петък, 5 юни 2015 г.

Изложбата:)


"твоята и тази до нея бяха точно на входа и всички се спираха първо там, минавайки :))
дебнех, докатo няма хора, да щракна. не успях хем снимката, хем името ти отдолу да хвана.
не беше сред номинираните, но пък пред твоятa имаше най-много хора, сериозно."

понеже не успях да отида на откриването на изложбата, Миленка натоварих с репортерска задача:))) така съм щастлива от впечатленията й! благодаря ти, мила!