петък, 21 ноември 2014 г.

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Пет-осем неща


за здравето. Тош метна топката, ще се опитам да разкажа пък мен какво ме крепи през стоте ми години живот досега..


.морето на първо място. за изгревите да ставаш сутрин е смисъл на цял друг живот. различен от градската мъка да се събудиш навреме в маранята от газове. то самО те буди - слънцето, като тръгне да се показва над синьото... после ставаш и дишаш, дишаш...

 ..а небето ми е море, когато съм в софето. така оцелявам през зимата.

. музиката. е другата ми реалност. човек остарява, когато престане да слуша музак. спасява ме от всякакви болести. лекува депресия, безнадеждност, апатия... главобол, тъпотия, яд, страх, носталгия, тъга...или я подсилва, за да съживи.

.разхождането. не ползвам транспорт. всеки път преди да се кача на метрото изчислявам колко ще ми отнеме да стигна до спирката, после уж краткото пътуване с влака и накрая ходенето до съответното място. е, установих, че разликата във времеото е около 20 (двайсет !) минути, ако е някоя далечна спирка. ако е близка, не е и толкоз. а защо да не ги извървя сред гората?

.не преяждам. не ям вафли, зрънчовци и други производни. ако ще е сладко, е шоколад или сушени плодове. правя салати от каквото има в хладилника, всичкото накуп, получава се, въпреки готварското ми невежество:) имам четири дискове с йога завкъщи, играя, когато имам настроение.  пия вода от чешмата и чай от синеморска липа.

.не се ядосвам за глупости. вярвам в неслучайните случайности.  често оставям нещата сами да се подредят.

. обичам си приятелите.

. харесвам си живота.


///

да викна тук сега
Дадун,
Дете, Весе

..ако им се отговаря изобщо:))

темата е "Пет неща за здравето"



неделя, 9 ноември 2014 г.

Спомен от Берлин, 1990

бяхме твърде малки и чичото на Тони в последния момент се отметна от обещанието си да ни заведе на концерта. изгледахме го тъжни, live, по телевизията в Дрезден. за сметка на това пък на следващия ден ни даде по едно чукче и отидохме да къртим Берлинската стена...


петък, 7 ноември 2014 г.

Време е да си призная..

да. разплаках се на изборната урна. и всичко стана заради съвсем малки, дребни неща...

тръгнах рано, необичайно за мен, но нещо ме глождеше, че няма да се получи,  както съм го намислила. минавам като всеки ден край прозореца на дядото, който храни гълъбите от първия си етаж, махам му за поздрав, крещя "здрасти и хубав ден", а той неизменно отговаря с "дай Боже". този ден обаче, вървейки, му връщам мислено - "наистина, дай Боже да е хубав ден за България".

после влизам и виждам съседите, вдигнали мъничкото си момиченце,  да пуска един по един  листите им в голямата прозрачна кутия.

не ми трябаше повече. ревнах със сълзи... пристъпвам после към девойката, която е хванала списъка и едва произнасям името си, на пресекулки. а тя ме гледа и нищо, нищичко не разбира. мига даже някак раздразнено. вероятно си мисли, че съм някаква луда... опитвам да обясня, махам с ръка в посока на излизащите ми съседи... нещо смутолевям.. всмисъл на бъдеще.. но какво ти. необяснимо е. явно. е безумно да покажеш чувства на некви избори. в които предимно тъпи хора избират мнозинство на тъпи хора.

нищо общо с действителността.

...............

/в крайна сметка ме нямаше в списъка, затова и се наложи да се разходя до кюстендил.

по телевизията съобщиха стоиедин пъти, момиче, къде ти е главата.

не гледам телевизия, господине, не ми трябва тая грозна депресия/

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

за дневника

днес беше топъл ден

тялото ми обаче се държеше като дървена кукла. хем може всякак да се окърши, хем някак трепери и леко боли... и нищо не му се иска

после вървях и гледах, без да виждам улиците, които пресичам

после седях и гледах, без да виждам хората срещу мен

после слязох и купих от пазара акумулатор

едвам го довлачих довкъщи

никой не ми спря на стоп




вторник, 4 ноември 2014 г.

Пижамите

ми са рокли
три бели
за лято
и
дълга черна
за зима
но
само за дните, когато съм ги облякла

защото често е
заспиването
с каквото сме
навлекли
и прегърнали се
двете

:)

неделя, 2 ноември 2014 г.

...

пролет и ерес
бяло и честно
горе и  дом

аз и тихо
ракия и сама
студено с тонове

мъж и желание
жена и море

...

шах и мак
ден и нож
вилица и лъжкиня