сряда, 25 юни 2014 г.

Еньовден

въртим се и подскачаме с Павле, боси из росата на полето, стигаме в разходката си най-далече този път, през гори и шубраци се провираме, изподрани краката, паяжини в лицата, в косите, по ръцете..., а в обущата - пясък и тръни...  осили.

заслушваме после смълчаното море, потапяме пръсти, глезени, колене, защипваме роклите в гащите, .. ...заглеждаме отражения върху камъни, ...

берем на връщане букети жълт кантарион...

Еньовден - хубав, земен празник, обичам! :))))


събота, 21 юни 2014 г.

Бялата ми рокля

простираме с Ерна в полето. дълго я гледаме после как се вее на вятъра, седнали на първия ред в  киното...


събота, 14 юни 2014 г.

петък, 13 юни 2014 г.

Клишета на Щастието

джинц върху залеза на моя залив

такава красота боли

животът е прекрасен


рибарите взеха да ми махат за поздрав... такова едно вечно присъствие им станах на утрините и вечерите.. :)

Леле какво кваколуние тук,

жабите полудяха! и аз, заспивайки, в унеса си, сънувам как си обличат най-красивите дрехи - жабоци с червени панталони, тиранти и папийони, жабки с воалести розови рокли и шапки -  хващат се подръка и по двойки излизат да пеят срещу Луната:)

сряда, 11 юни 2014 г.

Друго време, друг вятър..

...и тревите до гърдите, до брадите, над главите...


вторник, 10 юни 2014 г.

Дълга рокля облича

на дълга разходка из полетата тръгва...
..
а всъщност изгрява в пет и трийсет сутринта.. пресича после река бутамята, във вливането й прецапва по чорапи, защото е студено, по скалите й се катери, по пътеките й стъпва на пръсти, в тревите й се загубва, зяпа отвисоко брегове на морето, гледа надалече, някъде отвъд,..чупи стойки в сенки.. въздиша през цялото време...
и ах-ка.
накрая вижда нарисувано сърце
и
в
див
клематис
се
превръща.





понеделник, 9 юни 2014 г.

Жабурняци из локвите,

таралежи по улиците, рибки във водите...


неделя, 8 юни 2014 г.

...за да не се изгуби

слагам го най-вече тук!

за слушане на слушалки...




"love is devoted to each other forever..."

събота, 7 юни 2014 г.

Докато го вдигнеш

и се разпада...

това му е най-безценното.


петък, 6 юни 2014 г.

Ти ли беше

онова птиче, което се рееше над главата ми днес


докато веех рокля над света?


:)