сряда, 30 април 2014 г.

Достатъчно е

да заровиш в земята едно от падналите ти наоколо кестенчета, за да засадиш дърво...



тези новородени са от дерето под блока - някой през есента изхвърли там огромни купи кестенови листа.. резултатът беше неочакван и хубав - около десетина подобни малки дръвчета са надигнали главици от вече превърналите се в прекрасна естествена тор купчини.

та - мислех си, а и Учителят Петър Дънов беше казал - "като изядете ябълката, заровете после семчиците й"...

никак не е трудно, дивите места из софето са в изобилие.

сряда, 23 април 2014 г.

Мазет Ленд

изтворихме по Великден :)))


Mazet Land from Ziggy Dragnev on Vimeo.

вторник, 22 април 2014 г.

Да поживееш в къща на художник

е като да изчетеш учебник по безгрижност в обзавеждането. да осъзнаеш, че грозните обикновени врати всъщност са най-красиви, защото предизвикват въображението ти за изрисуването им, да разбереш, че за перде може да послужи дори парче плат, небрежно прехвърлено през корниза, да се плеснеш по челото, докато, лежейки върху спалнята, наблюдаваш птиците в небето, че - да, по този начин трябва да се слагат всичките легла във всички стаи... и още много дребни чудесии, които съм запомнила подсъзнателно и прехвърлила в сегашната ми къща. но най-важната от тях - когато си избираш собствен дом, трябва да го усетиш още с влизането. да потърсиш в него облаците и дъжда. птичите песни.  морето. тревата. Луната. и Слънцето.




сряда, 16 април 2014 г.

...

нещо такова... под клепачите


...

"човек не живее в настоящето, а в спомените от миналото... и в мечтите" - е казал Фелини...

аз пък казвам, че има и такива дни, и онакива дни. днешният е някъде назад... цялата тази музика ми донася картините му.

неделя, 6 април 2014 г.

" Т

е теорема за тъгуването при сбогуване
тя гласи:
напряко неможе да се мине.
.............

 Боли ме един мъж в цялото тяло.

..........

Тя
има дълга коса
която се плете в краката й

страни от хората
защото щом се приближи
ги спъва

не умее
да сплита косата си
да я връзва

никога не й е идвало наум 
да я подстриже

когато се сресва
трепери

.............................

аз казвам: градина
садиш шлевиш поливаш
прекопаваш
цъфти и връзва
разхождаш се
попиваш
ароматите
разравяш
пръстта с ръце
загръщаш
по-крехките коренчета

понякога
градушка суша порой
и може би
всичко отначало

също - невени
край лехите с картофите.

той казва: гора
вървиш изненадва те
опознаваш променя се
замръкваш
на неподозирани поляни
сред неочаквани
сенки
храсти
закачат ръкава ти
в корени
се препъваш
прегръщаш
тук-там по някое дърво

а пътеките? - питам
ту ги има ту ги няма
отговаря

а напролет - 
диви ягоди
и малко пръст
под ноктите.

.......................

списък на изчезналите шумове

дядо ми, който разлиства 
на масата в кухнята
вестник...

..............

............

.......... "
 

....
Галина Николова. из всичките й книги.