сряда, 27 ноември 2013 г.

Неразделни

Отесня ми паркът напоследък, затова започнах да се скитам из квартали.  зяпам из дворове, бройкам надписи, целя се в балкончета и плаша гълъбите. така днес освен в Борисовата, из Лозенец се шматнах, къщи с покриви на хижи взеха удивлението ми.  и не само те...

много е красиво Софенцето, стига само да мръднеш в страни от центъра и да тръгнеш без посока... и ще ти се привиди и Лондон, и Барса, и Прага, и Нюрнберг, и Линц..... и Швиерадов Здрой.
важно и единствено условие обаче, е да вървиш към този край на улицата, който ти изглежда по-красив... ;)

та така. на турист се правих днес, ето резултата:

















..а онзи поет с балтона горе е? ;))))

вторник, 26 ноември 2013 г.

Home 21

седнала със скиекип и кафе в снега на балкона и сутрешния сумрак, чакам къщата да се разбуди за новите чудеса...става осем... радостен квик, скоростно обличане на грейки, шапки, ръкавици и Гуцинг на раменете на Цецо под падането на снежинките, пеша до яслата -  за първи път от много време насам. дърпане на снежни клони по пътя, замеряне с топки, кикот от високото два метра и половина мъничко човече  :))) светът е вълшебен днес...:))))

после дълга разходка из тихата бяла гора и усещане за Тук и Сега ....чак до "притихналите в дъното ми сенки" съм Земя...  :)

вторник, 12 ноември 2013 г.

Home 20

листа за вледеняване ми донесе - покривка "съших" от тях, обаче. нито се бърше, нито се тупа, нито изобщо се вдига от масата, разлятото снощи вино даже не остави следи.



а сутрин, с кафето, живея и в други, миниатюрни светове...

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Лед







Цецо го измайстори, аз само му помагах с материали за удавяне. отпусна ми накрая точно пет секунди за снимане, после си прибра съкровището в замразителната камера по най-скъпернически начин.

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Home 19


ей така... "Хиляда дни в Тоскана" ...и пчели.
болестта ми носи уют. температурно отнесена съм, чета и придремвам, сгушена  в миниатюрното ни тосканско дворче на върха на блока.. а те жужат наоколо.
 
със заръка от Ан получих книгата, трябва скоро да реша на кого ще я предам нататък..

...и малко от нея:

"Може би е истина, че животът е търсене на красотата, на хармонията, която се поражда от смесването на нещата. Може би животът е търсене на отличителния вкус. Не просто на вкуса на някоя храна, а вкуса на даден момент, цвят, глас - вкуса на това, което чуваме, виждаме, докосваме..."

"Откраднала и половин питка хляб, и трите парчета салам, увити в кафява хартия, които той бил сложил в джоба си за вечеря - както обикновено не го било грижа какво ще яде тя за вечеря.  Тулия ги вързала в покривката за маса заедно с червената памучна пола, която вече й била малка, но прекалено я обичала, за да я остави, една нощница, която избелила на слънце и закърпила със съвсем дребни шевове, черната копринена рокля на майка й с подплънки на раменете, кръста, който висял над леглото й. И едно дайре. Тъй като нямала обувки, натрила ходилата си с оцет, изпънала сукмана си колкото може по-добре, сложила вързопа на главата си, сякаш ще го носи на градската чешма, и вместо това отишла на гарата. Хляб, кураж и едно дайре. Семена да отгледаш живот."