неделя, 22 септември 2013 г.

Детството на Армения

Моята тънка черна баба изпълзя
усмихнато зад шкафа и на стената от червени тухли,
морска карта окачи.
 - От дядо си лулата да запалиш и веригите
на крака си да увиеш. Чорапи ще ти изплета
от корабни патна и очила ще ти огъна
от стари телескопи.
 - Бабо...

Очите ми са сложни, очите ми са дълги.
В тухлите ровичкам от дете и моливите там си
буча, листчета си крия.
Затворих шкафа да не тегли стаята надолу и
Баба си изпратих по дъските.
Обръщам се.
От картата морето ми изтича. По тухлите ми
капе.
Черното море по моята стена.
Тъмно е морето
капе.
По стената само вадички и зъбери...
и някаква пердашена мазилка.

Морето всичкото ми детство ще залее...
заля всички моливи изгниха,
а листата като салове се носят
всеки с някаква история, скована от съгласни.
Тъй в Армения бабите внуците израстват
носят им карти и
сол дълбоководна.
Солта е за очите, за да виждат.

 - Ела, Йоханес...
И морето ми е до колене
качил съм се на гърба на баба си.
Очите й са сложни, очите й са дълги,
ръцете стари телескопи.
Излизаме от стаята полека.
А на вратата восъчна табела:
"Домът е стара баба."

ВБВ

.....

тишина имам за четене вече, и време за разхождане и дишане, мириси на орехи и кестени по пътя ми, дървета с мушмули, ябълки и дюли до старата железопътна линия, храсталаци на къпини и диви слънчогледи покрай реката, вълшебно и буренясало като в сън за тайна градина Софето Мое Любимо... "очите ми са сложни, очите ми са дъъъъъъъъъълги..." и ОГРОМНИ! :)))))))))))))

вторник, 17 септември 2013 г.

Вечерните спектакли

не пропускам никога, когато съм си вкъщи. две години по-късно съм все още хищна за всеки дребен небесен детайл. и алчна за всяка пропусната минута светлина, мирис, звук, тъмнина, тишина...




събота, 14 септември 2013 г.

Исках...

"Исках да я прегърна, да изпия всичките й сълзи. Да изям болката, да я издигна над облаците и цялото небе да се отрази в смеещите се очи... вместо това я прегърнах сухо и я отведох при хората."
из: "Косми от пърхута на гения", Анели Ман