вторник, 30 април 2013 г.

... и първото ми морско съкровище

за тази година - комплект вълшебно ръждясали корабни пирони :))))))



При скришните рибари

тайно се промъквам. оглеждам се в подпряно на стента счупено стъкло, после смело влизам вътре. удивена съм от красотата на разхвърляния хаос, бързо действам с фотото, но ме дърпа за полата страшен страх и се измъквам след секунди...

обикалям после като Шматка Шматкова, дебна с най-небрежен вид - няма абсолютно никой, а навсякъде - отворено.  набирам смелост и отново прекрачвам прага, влизам още по-навътре, щракам, в бързината съм объркала настройките - размазано, отново действам, този път почти се получава... и бегом обратно с радостно навирена опашка и възторжено размахани уШи :)

бъзе съм си, признавам, за папарак ме не бива..., но пък си бях сложила най-широката и лъчезарна усмивка на лицето, за всеки случай, ако срещна някого вътре :)))












петък, 26 април 2013 г.

Там

стари кадри, подредени в нещо като сън, ...сън-спомен от ... Там..





Тam from Ziggy Dragnev on Vimeo.

четвъртък, 25 април 2013 г.

Джака

пресаждам последните цветя преди да тръгна. клематисът измръзна, гарденията е в цъфтеж, джакарандата се извиси фиданка, ще ни прави вече нежнопереста калифорнийска сянка на балкона :)

 - чадърче ли ви трябва?  момент, да изнеса дървото :))))


...

синеморските ми макове подадоха листца, надявам се да видя цъфнали далечните им братя..

списък за морето правя вече, мобилизирам всичките налични малки и големи рокли вкъщи :)



вторник, 23 април 2013 г.

04.19 am

..а в тишината навън пее славей и има магична Луна и мирише на Море...

неделя, 14 април 2013 г.

Балконстването ми днешно












толкова много неща за разглеждане отвисоко всеки ден, че ме домързява за целия ритуал на излизането по улиците навън...

вдишвам, издвишвам, слушам, копнея, търся, намигам... все от едно и също място на пейката на балкона, обърната вече към червения изгрев на Витоша... гледам после залезите и немога да си отлепя гъзака за по-далечно и сложно движение..

седя така дните минават готвя чета наблюдавам усмихвам се, мислено скитам навсякъде и неслучайно долита от Роси книгата с този разтрисащ абзац вътре:

"После, представете си да бях станал собственик на къща. Може ли един собственик на къща да бъде същевременно и търсач на приключения? Бих казал, че няма начин."

няма начин.


петък, 5 април 2013 г.