събота, 25 август 2012 г.

Висша мода :)



първи кадри от "Фръц".

понеделник, 20 август 2012 г.

Живеем на двора

в Кюстендил, печем чушки, лук, патладжани и тиквички, правим салати с големи парчета розови домати, разрязваме пъпеши и дини, кусаме с лъжица от купа боровинки, ходим боси, седим на стъпалата, къпем беба направо с градинския маркуч, размъркваме котките, разхождаме кучето, пием козе мляко, донесено рано сутрин от планината, ходим рано и на близкия бабински пазар, ако ни потрябва нещо, което нямаме в градината, поливаме сутрин и вечер цветята и зарзавата, разхлаждаме плочките и листата, косим тревата ....берем по тъмно босилек и магданоз... ако някой се сети да ни потърси, вика през портата, имаме паркинкг за колелета зад къщата.... пълним канички с винце и ракийка от избата, не влизаме вътре до късно вечер, освен за кратка следобедна дрямка...

..обаче на шестия ден вече взе да ми писва от тая идилия, а на седмия вероятно ще свикна съвсем и на осмия няма да ми се прибира.. :)








Гуца, преди да пусна маркуча :)))







петък, 17 август 2012 г.

Гара Раждавица






.












































...един човек чака. на пейка до релсите. чака да види влака за хиляден път. така минава животът му -  в пътя, който няма да пропътува никога...



......................

разказа ми своето мислено пътешествие - от 1908-ма година, когато са построили гарата - насам. знаеше точното разписание на всеки влак през годините, колко вагона, какви пътници... колко ябълки е издърпал локомотива, ...в кой тунел са го криели през войната при нападение...

мечтата му била да стане машинист. с огромна тъга ми довери, че така и не успял, въпреки цялата си "преуспяла" в кариера машинистка фамилия.

след пет минути щеше да мине поредният пътнически.

оставих го да си чака.


вторник, 14 август 2012 г.

Ден за околосветско пътешествие

 ми е днес :)))

... така пътувам:





много интересен проект - четири години обикаляли глобуса и записвали музиканти от всякакви националности, заснели, после сглобили в едно общо вдъхновение :))))







неделя, 12 август 2012 г.

При баба пак

този път с Цецо, Малис и Майло. бащи, носещи бебета през полето на нашето детство:)

...докато се мъча да го фокусирам, става точка. Цецо - се провиквам, и се обръщат и двамата.

Яна, заспала на раменете му.

дъждовно над царевиците всяка вечер, слушаме капките, всички седнали на балкона...








вторник, 7 август 2012 г.

Жълта рокля

случайно поглеждам към нея в последния миг, преди да изчезне крайчето на жълтата й рокля. като в забавен кадър виждам протягането на малките й ръчички, разперени сякаш в стремеж да прегърнат целия свят пред очите й. седнала е на прозореца, едва успявам да видя как се отделя от перваза му ....и полита надолу.... толкова, толкова бързо се случва, че още не съм се вдигнала от стола, на който седя. мисълта ми с космическа скорост започва пресмятане на кое е по-добре - да изтичам да надникна през прозореца, или да хукна надолу по стълбите, без да губя излишно време. краката обаче са по-бързи и от светлината - виждам се надвесена над перилата, а долу е просната най-свидната ми жълта мъничка рокличка...

втурвам се, не, летя, не, няма за това движение дума... надолу надолу надолу... с ръка върху парапета само насочвам посоката на тялото си, за да стигна по-скоро до улицата, до нея, до...
прехвърлям мислено онзи последен ужасен кадър и виждам малката й главица да се... повдига? .... "дано сънувам, дано сънувам, дано сънувам..." - повтарям си без никаква надежда и дори не се мъча да се опитам да се събудя, например с ущипване, защото нямам никакво време. казвам си - после ще пробвам, първо трябва да стигна до Нея!

сепвам се изведнъж, обаче. все едно съм скочила отвисоко право в леглото. отварям очи - а тя спи сладко до мен, облечена в същата жълта рокличка. ... гледам невярващо, пипам я, галя малките й крачета, малките й ръчички, малката й главица... прегръщам я в сладкия й невинен сън... още не осъзнавам, че е истина...

О, Господи, благодаря ти, че избра да ме върнеш в тази реалност, а не ме изостави в онази!