петък, 27 април 2012 г.

Животът е един, а Младостта е още по-една.

..........
казах на мама, че като остарея, може пък да отида да поживея и на Мадагаскар, а тя отговори: "Що чак тогава - като се разболееш от сто болести и те домързи за всичко? Нещата се правят, докато си млад."

 вярно - що пък да не отидем там за година, например, някога, в близкото сега? :))) проучвам вече, живея мислено и там. поканих си и гости даже :))))

 ...

..............

 днешните ми дежа вю-та от Синеморец са, обаче. утре заминаваме.

 златните коремчета на подскачащите малки рибки над водата на Велека. иии... Жабешкият Квак. за него най-вече също съм - както очите ми да видят макове, уШите ми - да чуят тяхното си лично пролетно гъделене :)

...

пред изгрева потегляме. не, че гоним нещо. просто винаги така се тръгва към море.
в мойта си "игра от кубчета".

:)

петък, 20 април 2012 г.

Пролетен кюфтацинг

никак не обичам да готвя, но понякога се получават вълшебства:


 -  три големи селски картофа на по-ситното на рендето
 - по стръкче пресен кромид и  чесън, нарязани на ръка
 - голяма китка магданоз от градината на баба, ситно нарязана 
 - и копър, и копър :)
 - две - три яйца - бабини пак.
 - около 100 грама сиренце
 - коприва около един пакет - от градината пак на бабет - или колкото има- попарена във вода, докато заври

всичкото се смесва и в керамична тава се пържи/пече, шльокнато с ръка на малки хапки... и с много много много малко олио на дънцетОУ :)

става ужасно грухливо мезе за бяло винцОу :)

...

само дежа-вюта тези дни. сякаш живея едновременно и тук, и там. безразборно изникват дори съвсем незначителни образи от всичките места, на които съм била - завоят пред къщата, парапетът към плажа, пеликанът, кацнал на покрива на магазинчето за хвърчила, пейката в градината на Укята, ...

ставам сутрин и си представям какво ще е утрото ми в малкия ни дом, някъде по бреговете на Калифорния. чудя се после къде, разглеждам обяви, виждам го съвсем конкретно, обзаведжам мислено, пресмятам ще има ли място за всичкото ни най-необходимо... плюс три колелета и сърф? :) за момент ми изглежда прекрасно и ваканционно така отдалеч, но после се замислям - как ще се справя, кой ще ми липсва, какво ще ме гложди, ще издържа ли? и за какъв дявол ми е всичко това - само за едното приключение? заради Ясен? заради Яна, заради...?

животът така си минава - в търсене на истинската хармония.. тъкмо си мислех, че я имам, и вече съм склонна да я разруша.

..но може пък точно Вечната Липса да е  моята си - Водолейска Хармония? само Вечното Търсене и Градене Отначало да ме прави щастлива? дали?


.....

резервирах билетите вече, искам да го измисля докрай, преди да го отхвърля.

...

маковете на балкона покълнаха.

събота, 14 април 2012 г.

Гуцинде

и нейният горски танц - първото филмче от новата серия бебешки подвизи :)


Red Waltz from Ziggy Dragnev on Vimeo.

мелодията - изсвирена от двама улични музиканти.

понеделник, 9 април 2012 г.

Още месец и половина

и ще загубя завинаги зелената карта, ако не полетя обратно над океана. малко ми е мъчно. за другия възможен път в живота ми, за огромните им небета, за необятната им земя, за хората там. да - най-прекрасните хора, които съм срещала в живота си като общност. всеотдайни в работата. и в човещината си. усетих го най-силно с грижите, които положиха за мен при раждането на Яна. грижи като от майка към дъщеря, не като към пациент. и не само там, и не само веднъж... на тези хора им "пука" за всичко.

е, още малко имам да помисля, но едва ли ще реша друго. все пак тук ми е по-добре. пак заради хората, нищо, че са само тези, около мен. заради миризмата на тук и на земя, на печени чушки също, заради топлото ми море, маковете, божурите, минзухарите, детелините и доматите от градината, балкончето с осемте ми прозореца, пейката, синята ми стена, пръчките, камъните.... всичкото ми мъничко хрупкаво хубаво..

май трябва да кажа - оставаме.

пак :)

петък, 6 април 2012 г.

Макове

посадих днес на балкона. учудителна съм какво ще излезе, защото взех семената им от хранителния магазин. хрупах в шепа и сях едновременно с греблото ми - вилица. не бяха вкусни обаче - не и като онези от село, отпреди сто години - сладките черни топчета на високите едри бабини макове...

затова се обнадеждавам, обаче - тези дано са от малките, крайпътните, полските, морските, милите, крехките и въздушните, с розовите принцески рокли, ако лекинко отвориш пъпките и издърпаш цветовете, преди да разцъфтят..... точно тези, които всъщност жадувам да видя цъфнали след около месец ..и половина? :))))

четвъртък, 5 април 2012 г.

...

за да слушам птичето, което скоро се завърна, открехвам сутрин лекинко балконската врата. по изгрев се разпява, тъкмо сякаш кацнало върху възглавницата ми. песента му - знам я наизуст, от години все една и съща приказка... заспивам понякога още по-сладко, пеейки с него насън. друг път ставам и се премествам на верандата от другата страна, за да се влушам във възторга и на останалите горско-градски долетели :)

"добро утро, съседи!" :)

понеделник, 2 април 2012 г.

Летящи мравешки царици

днес изпратих..., не бях очаквала, че ще стана домакин и на такова мероприятие, но се случи ето така...

влизам в стаята на Ясен и що да видя - цяло мравешко сборище покрай балконската му затворена врата. отвътре! как така? досега бях виждала подобна, но много по-концентрирана и малка  патардия само зимата в кухнята, върху някое месце на пода, и през лятото само на балкона, ако пак изпуснем нещо... детската стая никога не им е била интересна.

първоначално в яда си смачках с пръст една с криле, върху прозореца, но докато преди да натисна мислите ми ме заведоха Там, изведнъж отхлабих натиска и я пуснах, после широко отворих  балкона - да полетят навсякъде, накъдето ... е мравешкото им чувство за Щастие и Семейство.

чела бях във "Фердо Мравката" и подготвена бях сякаш...за цялото им танцуване панаирно веднъж в годината :)

а те - точно както в приказката - излезли ликуващо всички - да изпратят цариците си, единствените летящи мравки сред тях, окрилени новородени, които ще направят новите си мравуняци там някъде, където успеят да кацнат. дълго ги гледах - наподобяващи прохождащи дечица или птички, които тъкмо се учат да летят.

накрая излетяха всички. пикираха над главите ни на балкона в несигурни кръгове ..
после изведнъж наоколо опустя.
стаята пак си стана само човешка.
свърши мравешката фиеста .

щастлива съм, че не ги убих. нищо няма да ми струва и нищо няма да ми направят, ако продължат да си живеят - само трохички ще вземат от моя свят - за техния.

това мога да си го позволя.