неделя, 29 януари 2012 г.

Home 17

боса и в ръката с чай изпращам слънцето днес, съзерцаващо завряна в крайчето на пряспата върху балконското ни дворче. непроходимо е - на никого не разрешавам да прави стъпки и да разрушава тишината му, дори и океан да стане после от топящи се балконски айсберги :)




събота, 28 януари 2012 г.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Когато слънцето огрее ледовете

 и рибите заплуват като шипки







първи опити да замразявам красотии на балкона.
:)

четвъртък, 19 януари 2012 г.

...

"
 Всичко го няма, докато не мине през теб

.....

снимки на снежни човеци по стените

......

дрогата да си сам
...

вратата, дръжката

.....

морето

....

вятърът, спрял в ушите
 ...

отново онова безспокойство

....

 - Защо не спиш?


да чуваш собствения си шум

....


"

...чета си Анели Ман - "Хлебарките никога не спят" - една от книгите, които след като завършиш, продължаваш да разлистваш и да търсиш още нещо, поне още  някоя дума, нещо мъничко в повече.... но дори издателство не откриваш, нищо, освен същността, името на автора и на художника. тогава обръщаш и започваш да оглеждаш милиметър по милиметър кориците...първо отпред, после отзад...
и изведнъж - о, чудо - съзираш онези, почти незабележимо изписани три думички в долния ляв ъгъл на задната корица:

"САМО ТАКА МОЖЕ"

...и вече спокойно можеш да погледаш отдалечаването на последния й вагон...


сряда, 18 януари 2012 г.

...

кацането на танцуващите снежинки върху зелените й протегнати пръсти... сутрин, по изгрев.. :)


скоро трябва да я посадим... жалко, че елхите не могат да живеят дълго в саксии на балкони - щях да имам цяла коледна гора след няколко години :)


.....

немога да се спра да гледам през прозореца..


събота, 14 януари 2012 г.

сряда, 11 януари 2012 г.

На Една



....и благодаря за усмихнатите светли пожелания! :))))

събота, 7 януари 2012 г.

2011-то приземяване

вкъщи завърши, туптящо в ритъма на сърцето ми.

Родиха се Яна и Майло  в нашето голямо семейство.




поживяхме година в Хънтингтън Бийч. видях калифорнийските му лято, пролет, есен и зима и разбрах, че се различават помежду си почти единствено по цветята, които пръскат ухания през всъщност вечното лято. надничах из дворове и се взирах в сини небеса, надишах аромата на жасмини,


милиони пъти се разходих под палмите и дивите круши на Индианаполис,



за първи път видях жадуваната Джакаранда, донесох семенца и вкъщи и сега поливам всеки ден три малки сини бебета :)


разходих се с количката до Dana Point




Balboa














и Pasadena


там не видях "Роуз Боул", но за сметка на това се удивих на  най-депешките цветя, които съм съзирала в живота си



известно време поживяхме и сред уюта на Укята в Costa Mesa




























 ...............
до плажа на Хънтингтън Бийч вървях почти всекидневно - непростимо е да имаш довкъщи океан или море и да не му казваш "здрасти" непрекъснато :)







по главната улица също направих своя пътека


научих наизуст и сутрешните ритуали на де що има кафенета, ресторантчета и барове по пътя си




в толкоз хиляди дворове без огради си наврях носа, че вече мога да посоча някои къде си крият ключовете :)




още се нагледах и на странни извънземни и старинни возила







............
....
.


Ясен изтанцува менует








и се пребори за главната роля - тази на George Washington - в училищната пиеса





първият български Джордж Уошингтън - коментираха усмихнати родителите, поздравявайки го за голямата му смелост



най-лудата и всеотдайна уичителка, която съм виждала, се падна точно на него



















и най-цветната и възторжена класна стая






...пърпори радостно с моторчето на Цецо


 наигра се с Макси


  ...засвири на тромпет


















 и се влюби точно преди да си заминем в прекрасна флейтистка























вкъщи от радост и неудържима енергия счупи ръка и крак и дълго време грухтя гипсиран в Кюстендил



.......................................................................

като си погледна снимките нагоре - всичко изглежда прекрасно...

но не беше.
празнотата ми - огромна, тъгата ми - непутошима. почти суеверно дори не вярвах, че ще успея да се прибера - толкова много щастие ми изглеждаше невъзможно и нереално....
в последните дни преди да си тръгнем ужасно се страхувах, че все нещо ще ни попречи да се върнем и ще си останем завинаги в Америка.

.....

но не би :)

на летището жена от персонала понесе Яна на ръце и я изнесе първа, докато с Ясен се бъхтахме да товарим куфарите от багажното в количка. веднага се втурнал към нея, нищо, че за първи път я вижда наживо - как няма да си я познае ... :)




нататък е ясно - сто разходки из Борисовата, изпращане на залезите от балкона, и дишане, и дишане, и дишане с жадни гърди.  още не съм се наситила на любимите миризми...

отпрашване после към Синеморец, кафета на кея в Ахтопол

Джинове на "Кораба"


гмуркане в морето на Варвара


въртене из полетата







и "Едно бебешко лято" вдъхновено заснето :) още мъничко от него изнудих Зиго да качи:


Misty from Ziggy Dragnev on Vimeo.

........

двете ми дечица много се обичат. Яна светва при появата на Ясен




....и попива първи впечатления на всяка крачка...



 .......
.....





гледам сега през прозореца как трупа навън и си мисля - така си го харесвам всичкото, не ламтя за повече.

и изскачат веднага в ума ми онези вечни редове на Георги Трифонов:


ИСКАМ СНЯГ ДА ВАЛИ.

Да зазида вратите,
стените,
прозорците...

Да остана
зазидан
със тебе,
във тебе...

Завинаги.