понеделник, 27 декември 2010 г.

...



ей такова някакво ми е .............:)

...

/не съм родила още/

петък, 24 декември 2010 г.

По Изгрев



прилича на лятно утро край морето, с бледорозово по краищата и ято корморани в дълбокотo небе.

а всъщност е Коледа

:)

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Две жадувани книги

долетяха при мен от България - "Зелено и златно" на Силвия Чолева и "Пясък и канела" на Александрина Георгиева. отварям страниците им и безпосочно зачитам. откривам се веднага. после затварям.

не смея да ги започна, за да не свършат...

...
иначе ми се плаче непрекъснато.
Коледа никога не е била моят празник.

събота, 18 декември 2010 г.

2010-та бъркотия

всъщност започна съвсем по план, с очаквано февруарско пътуване до Лондон, нагости на Лидка и нейните шапки и смайващи истории за един друг свят на клоуни, артисти, стари грамофони и фестивали по зелените английски поляни



после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди



прелитайки над разноцветни покриви



люлеейки се в светлините



бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте


с други двама щури извънземни се открихме



при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни



охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе



а ние сме тук, за да видим дивите божури по брега на Яйлата



после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...



...............

..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....

***

преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)

********
**

Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...



втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...



а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...




...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...

и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...

и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...

но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.

ние с Ясен обаче все пак останахме.

а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове



караха сърф, скачаха със скейт







ровиха в тикви за Halloween



духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни





хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...



....
..

пък аз лилаво се наснимах на цветя



и сухи тротоарни красоти



^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак

^^^
...

така си мина цялата година..

...

фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи



за първи път участва и в училищна пиеса



отива му на Ясен Калифорния...

....

обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...

но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)



.. и вече не остана време за униние...



защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година

:)

сряда, 15 декември 2010 г.

...

**
да запълня света плътно със синьо искам!

***

вторник, 7 декември 2010 г.

Наоколо всичко светна

децата се разтичаха из нощта като в приказка


неделя, 5 декември 2010 г.

Елхата

донесе мирис на борова гора вкъщи. гледам суетнята на всички покрай нея, радостта на децата, спомените при всяка извадена играчка, и си представям как другата година и нашият татко ще сложи звезда на върха...



бях най-големият циник по отношение на този празник, а сега ми става мило - хората тук наистина празнуват с чувство.

живото окичено дръвче обаче още немога да прежаля. толкова красива елхичка за първи път виждам, а вече е отсечена.
никога няма да забравя онези думи на Буковски от "Factotum":
"Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."....
...

може би прекалено много се замислям над нещата. но - такава съм си била винаги.

Прeди да блеснат коледните светлини

последни слънчеви лъчи улавям.
не бях излизала отдавна край голямата вода. страх ме е да карам колелото, щото.
особен мирис във въздуха обаче днес, нещо в небето, в светлината... подмами ме.
не устоях.











събота, 4 декември 2010 г.

Беше отдавна, но си спомням до днес...



една от най-любимите ми песни на Тангра.
...и мили далечни лица в публиката...

Чета новините от България

и съм потресена от случката с бебенцето, живородено в седмия месец, което лекари насила умъртвили с брутално бездействие. чета и отказвам да повярвам на ужасяващия цинизъм, който излъчва това тяхно варварско отношение и отказ да повикат новия живот. а той се е мъчел да се задържи в нашия свят в продължение на едно цяло денонощие...

и в същото време, преди само няколко месеца, в света гърми друга новина - от Австралия - майка ражда близнаци в шестия месец, едното е мъртво. когато обаче й донасят бебето да се сбогува, тя го поставя върху голите си гърди и в продължение на два часа гали безжизненото му телце, говорейки му. и мъничето оживява, напук на всякакви медицински закони.... мисля си - душата му е решила да остане тук, след този така настойчив повик на мама...

ето линк към новината - акушерката е успяла да заснеме пробуждането на малкото същество.

Любовта е най-старата и най-могъща магия - каза Тони, когато ми изпрати това видео.
Любовта е Огромна Сила - добавям... с Нея сме най-богатите на този свят!

изводът: нито една родилка не бива да отписва детето си, преди да го е видяла, каквото и да й кажат лекарите.
а онези - нашите - чудя се дали изобщо са й го показали...

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Кино за левче в Пловдив

"Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета"
BASQUIAT Wine&Art,
8 декември, 20 часа



поредна малка прожекция на съвсем пресния документален филм за приключенията на тримата ексцентрици - Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев - в киното и извън него. само това мога да кажа за филма в момента. все още не съм го гледала, но се надявам да му се насладя в най-скоро време. защото всъщност по-интересен и близък за мен е екипът, който го засне - тримата луди мечтатели Кольо Бошнаков, Цецо Драгнев и Митко Таралежков. те ще присъстват и на самата прожекция, както и Джони Пенков.
филмът ще закрие фестивала "Златният Ритон" на 9-ти декември в Пловдив.

успешен дебют, мили ми смехурковци! :)
...
....
"Те не са учили никога кино. Приятели са отпреди да заработят заедно. И са великолепна тройка като от класиката – ту тримата танкиста, ту тримата мускетари, понякога тримата глупаци – но най-вече трима срещу триста.
Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев ще ви повозят на въртележката в лунапарка на своя живот, където има повече минало, отколкото бъдеще, стари и нови случки, откъси от филми, кодоши и други дивотии, разпилени в два века и две системи.
Ако цената на свободата е да те мислят за идиот, то тя не е толкова висока."

анонс към филма от Никола Бошнаков
...

документът ще бъде показан също на Филмфеста в София някъде през март :)

..