вторник, 31 август 2010 г.

Докато режа следобеден магданоз,

внезапно дочувам сладката песен на сладоледеното камионче. лекинко се повдигам на пръсти, да надзърна над тухлената ограда. на капака си има няколко тромби. звучи като детска играчка, бавно пъпли по тихата улица. усмихнато младо момиче на около двайсет и три седи зад волана. спират го радостни малчугани от съседния ъгъл.
а песента е "Хей, Сузана, ти за мен недей тъжи, ще се върна аз от прериите с много злато и пари..."

отминава, а аз продължавам да си подсвирквам с уста.. "ще се върна аз от прериите, ще се върна..."...

...
..

и малко цветове от последните дни на август в Хънтингтън Бийч









още девет месеца

:)

неделя, 29 август 2010 г.

Есенни следи

откривам



сухи кленови листи и цвят на бугенвилея в ъглите на тротоара. вече съм сигурна - дори и без миризма на печени чушки, Тя ще дойде и тук :)

петък, 20 август 2010 г.

Надникване в къщата на бебо

настроени сме празнично. дългоочакваният ден настъпи. цяла делегация пристигаме при доктора. шест чифта очи, вперени в монитора, и радостни усмивки при поява на краче, ръчичка, пръстче...

докторът е категоричен - момиче :)))))))

:)

и ето, че започваме да мислим име.
приемам предложения :))))))

вторник, 17 август 2010 г.

...

- А на теб къде ти е бебето? - запитал малчуган бременна жена.
- В корема. - отговорила тя.
- А?... ти защо си го изяла?! - опулил се втрещено малкият.

:)
...

най-сладкото усещане тези дни - да чувствам в себе си как лекинко помръдва мъничката топчица...

...

понеделник, 16 август 2010 г.

събота, 7 август 2010 г.

Вали ми се

и капките ми синьо да подрънкват
в тържествения джин
...

от стара папка Умопомрачения изрових това алкохолно ...хайку(?)
и си спомних възмущението на госпойца Гугунска, когато я осведомих в една безметежна априлска вечер на пейка в борисовата, че сме престанали да се пазим, за бебе. тогава тя измърмори неодобрително: "ама почакайте малко, идва лято, ще пием джинЦ"...
е, не дочаках...

и изплува сега сред перестите ми облаци една запотена чаша от любимия леденостуден микс - 1/3 джин, 2/3 тоник, и лимони. жадна съм като пустиня, но уви, ще почакам до следващото лято...
...

а може би този светъл стъклен образ дойде при мен, заради съвсем прясната книга, получена вчера в пратка от България. "Алкохол" - на Калин Терзийски и Деяна Драгоева. чета сега на 34-та страница:

"Денят беше свършил и цареше нежна нощ, а аз се скитах по софийските улици и не можех да се прибера, защото бях замаян и отпуснат, обхванат от онова непобедимо чувство за свобода, което изпитват само пияните..."
...

и защо ли никак не ми звучи непознато това безгранично усещане?


:)

четвъртък, 5 август 2010 г.

...

размазан профил в огледалото на банята, преди да тръгна към плажа. хъх, заприличала съм на жена :) а с рокля коремчето изглежда най-голямо :)
..и бебо помръдва лекинко вече...



за черното още исках да кажа - този цвят тук е почти невъзможен, няма го, Калифорния сякаш го изплюва задавено. но аз не ще се предам ;)

..

вторник, 3 август 2010 г.

Surf City

- така наричат нашето градче, заради големите вълни. петстотин хиляди маймуни на плажа тези дни. световно първенство по сърф, както всяка година. затова и толкова много снажни момчета на тълпи с колелета срещам по пътя си. Мира също в ранното утро подкарва своето и цял ден се гмурка в навалица. "Заприличало е на български плаж тук" - обобщава усмихната. наканвам се и аз да надзърна, преди да е свършила щуротията...



показателна вчерашна снимка. взех я от сайта на US Open of Surfing.

неделя, 1 август 2010 г.

...

неспокойна съм. сънувам сънища, които не искам да ми се случват. не слушам музика. имам нужда от тишина и дъжд. днес трябваше да летя към вкъщи...

...