петък, 29 януари 2010 г.

Балконът

днес напомня неразринат двор.
пейката за гледане на залези е недостъпна.



пътувам после за Кюстендил.
еуфория и слънце
и зеленото напъпило

в капчуците.

четвъртък, 28 януари 2010 г.

Последните ми избори "вместо":

.
морска сол, вместо сол
мед, вместо захар
портокалово-лимонов фреш, вместо нищо за закуска
кафяв ориз, вместо бял
зеленчуци, вместо месо
многозърнов хляб
червено цвекло, вместо домати сега
зеле, вместо марули сега
както и сняг, вместо кал
сега

...
български пресен крем за лице с розово масло, вместо скъпи вносни
собственият ми мирис, вместо парфюм

...
И Прага, вместо предълга разходка само из Англия
вино, вместо водка
две еднакви шапки, вместо една
темпера, вместо акварел
гици-мици, вместо мици-гици
пуловер, вместо тромпет (за срам)
нагoре, вместо надолу...(с надежда)

...

често се колебая..

....
а "вместо" е една много смешна дума, но не намерих по-подходящата :)

вторник, 26 януари 2010 г.

Добър вечер, Нощ!

....
така поздравяваше нощният водещ на радио "Хоризонт" преди сто години.

...да слушам тихият му глас, завита в тъмното... и с него да заспивам...

Шалът

...,който си купих - повече пасна на библиотеката вкъщи.

петък, 22 януари 2010 г.

Земята е

за летене над нея!



"Дръжте ни, падаме в небето!"


:)

сряда, 20 януари 2010 г.

Прекопирано от София

още в малко. всяка една ме подсеща за деня си. отдавна беше, но помня всичко. знам, че ако направиш снимки на някакво събитие, после, след години, се връщат предимно миговете, които си запечатал. и аз така - ако не щраках непрекъснато, тези съвсем обикновени иначе дни, може би щяха да са несъществували никога...


Разходка из есенни улици с Бат Стамбуран...


Мечтатели. Вярват в приказката за Пепеляшка.
...


Вратата с големите уШи. ...долавя отдалеееко "Summertime" сега...
...


Очите на къщата. Отворено-слепи.



Строй се и дай тон за песен, Авдала!



Железните щъркове са на изчезване вече.



Изгрев по заводски.
Живеех в Дружба 2 и всяка сутрин се любувах на този пейзаж от леглото.
...........


Името му не запомних, но "Добро утро" му казвах всеки ден, на път за работа.


Котараците на Анджи :) Най-големият вселенски мързел по обяд край трафика на Руски паметник.




Скреж.
Вървя през ранното утро със слушалки в уши и слушам "Exciter" на Depeche Mode.
"I'm just an angel
Driving blindly
Through this world....."
.................


One caress.
Всеки ден ги поздравявам със сълзи в очите, в продължение на две години. После изведнъж изчезнаха, а аз се преродих.
............

Край на разходката с Бат Стамбуран. Взирам шубраци, полепнали по стената на къща. Не усещам, когато е щракнал, но после нямам никакво съмнение накъде тогава съм гледала...
:)

вторник, 19 януари 2010 г.

Стар албум

разглеждам.
26-ти май, 2006-та, снимки от един любим Рожден Ден.
чета имената им, вспомням треви и улици...




късчета Небе минават между жиците, влизат през прозорците, и ни превръщат в птици...


черно-белите ни мисли-посоки



...
някои неща сега са променени. други - не. трети никога повече няма да видя.


пролетните маргарити на 26-ти май две хиляди и шеста за първи и последен път

столовете-войници пред Английската гимназия.

няма ги вече.
балконите - отражения на човешки души.
същите са си все още.



Баба Яга се превърна в смешна фръцла.


нито пейките-маси, нито нищо не е такова, каквото беше. не стъпвам вече там.



и аз се промених. косата ми сега е дъъълга.




и вероятно вече има четири поколения бебета гълъбът :)

понеделник, 18 януари 2010 г.

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Отново препрочитам.

Търся се.

...
..
.

"Отчаяно се движим нагоре. А всъщност висим над дните и нощите от миналото си. Блестящи въжета бавно тънеят като сребърни нишки в кошмарните сънища... Опалови звездни следи свързват изгорелите сенки към бъдещето на човеците. По тези хилядолетни пътеки никой не е прескочил, дори и само един ден - бил той и най-черният, и няй-ненужният ден на света.

Живеем и се движим нагоре. Често само в мигове и рядко до самата смърт. Докосваме болката на планината. Допир тъжен, понякога взривен, отдавна събудил в душите ни яростни истини. Живеем от планината, дишаме от частиците твърдост, които тя ни дава с водите и въздуха си...

Движим се бавно нагоре. Не превземаме нищо, не покоряваме никого - просто живеем в борба за съдбата си... Движим се опасно нагоре. Понякога, нерядко, падаме. От метър или от десет хиляди метра. И в последния миг бързащият живот великодушно ни подарява време за размисъл.

Движим се щастливи нагоре. А умираме, падайки трескаво в купища облаци.

Движим се, живеем и политаме разпокъсани. Най-добрите умират... В долините пропадат и най-пълните с вяра мечтатели... В ледовете замръзват най-горещи очи и сърца.

Движим се вечно нагоре. Оставяме след нас само разкъсващи спомени за една може би ненужна смърт вместо мост, гора или път... Никой не живее напразно на тази земя...

...
..
.

ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ в леден облачен връх,
с остър блясък в очите и мрак тежък в сърцето!
Искам да открия низките тайни на хората,
за да приютя бягството на унизените,
Трябва ми твърдост,
за да държа челото си изправено.
Трябва ми топлина,
за да сгрея ръцете на обречените.
Трябват ми пропасти, за да хвърля в тях
късовете камък от сърцето си.
Трябват ми пещери, за да затворя завинаги
бездушните каменни приказки,
които човешките думи
капка по капка са трупали.
ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ
В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ!
ЗАВИНАГИ!"


Людмил Янков
"МЕЧТА ОТВЪД ДОЛИНИТЕ"

неделя, 10 януари 2010 г.

Лежа

и наблюдавам движещи се облаци


залезът






и графитената сивота след него

петък, 1 януари 2010 г.

2009-та беше синя




в Синеморец и Варвара посрещнах пролетта




на маковете им не устоях отново




три пъти палатката разпъвах:
сред жълтите треви

и брулещия вятър на остров Санта Круз



покрай рекичка във високото на калифорнийската Сиера Невада





и срещу изгрева на Камен Бряг





минах под дъга в Yosemite




и за първи път се качих на каяк в океана




изкатерих връх San Jacinto, но не посмях да подскоча върху него така :)



изкачих и Мусала


....

Ясен яхна кон, пусна дълга коса

и за пореден път се наслади на Лято ненаситно



много пъти се разходих из Борисовата гора... всеки ден ми е различна

...

и грухотевини не липсват - с Дада, Дремс, Ясен, китарите и забравените очила празнуваме 14-ти февруари вкъщи






...и с Цецо се търкаляме в тревата

...

най-голямото ни ядене на диня, тук са половината грухтящи само :)



....
още....
запознах се с Максим - бащата на Деница

пристрастна съм към всички негови картини, избирам тази, съвсем случайно



...
фотосесиите с Бат Стамбуран. няколко на брой. последната завършва посреднощ, залегнал на земята вкъщи с фотоапарата и червената ми рокля, облечена от неговото нежно тяло :)))))


учудваща дреха и за мен самата - цигански шарена пола - само на снимки я нося :)

...

в Барселона навърших

трийсет

и шест :) тортата - консерва салата риба тон, изядена на плажа :)





Лондон и южните брегове на Англия са следващата спирка :)
Напред!
:)