понеделник, 28 декември 2009 г.

В черна птица ще се преродя

ли?













...
лято 2009, Калифорния

...

един от тези дни, в които препрочитам. събуждам се с ясно желание точно какво и го търся, и нямам спокойствие, докато не го открия отново. днес е този стих, подарен ми за рождения ден преди години от Петя - reader


"Май отново си тъжна, Любов...
От какво са сълзите в очите?
Твоя поглед - и странен, и нов
в мен събуди отново мечти.
Но защо е тъгата, кажи?
Аз при теб може пак да се върна,
уморена от прашни следи
на душата ти в моите сънища.
Свои стъпки оставила там
по места, дето никой не стъпва,
ще поемеш ли пак към света
на сърцето ми - каменна буря?
Там въпроси очакват те, свили
в свойте пазви по някой кинжал.
Лека смърт не престават да дирят
те за теб и за твоя свят бял.
Я кажи, ще успееш ли пак
вътре в мен ти подслон да откриеш?
Ще почакам отново аз знак,
ще те чакам чрез мен да засвириш.
И недей да тъгуваш така,
непогребана тлееш ти, жизнена -
ту поточе, ту мътна река
оцелялала от моите изстрели."

вторник, 22 декември 2009 г.

В "Слънчоглед"

който е магазин за
бои
четки
хартии
глини
конци
мъниста
идеи
......
...............
....
и тънки сухи
листа от чай


едно момче пече курабийки

звезди и сърца
с дъх на канела
в
кошница до
касата
подрежда

хрупайки знам -
вкусът е вторичен ефект

с уханието си
тръгвам


.

понеделник, 21 декември 2009 г.

Цвете

с кацнала върху него калинка получих в знак на обич.
"много красиво" - помислих, внимавайки да не я уплаша и да отлети надалеч.
на третия ден се зачудих какво ли прави там, че все на едно място си стои - не е ли гладна вече?

а тя...беше отдавна умряла.

най-тъжното цвете, което съм имала някога.

....

чернобял спомен, дошъл при мен заради Петината "незначителна капка кръв"

..

петък, 18 декември 2009 г.

вторник, 15 декември 2009 г.

неделя, 13 декември 2009 г.

Неделна разходка

в Борисовата гора
мъж пикае насред пътека
пусти софийските улици
циганин с колело рови в боклука
най-ценната му находка - ръждива тава
млада жена проси пред супера
бебе в ръцете й спи на студа
търся с поглед кварталните кучета
вече няколко дни -
нито следа...



...

Зимни марули

от кюстендилските баби
си купих
ваши ли са - разпитвам
как по това време
не мръзнат ли

мръзнат обаче е топло сега
под найлон ги отглеждаме
но даже не се налага
едва днес ги покрихме -
радва се бабата

40 стотинки, казва, за бройка
дай ми, пресмятам
пет бройки за по шейсет
гледа ме и не вярва
цял един лев бакшиш -
чудо невиждано

пет кила моркови после -
най-вкусните, които съм
имала напоследък
три и шейсет, казва
четири - викам,
но не успях

обратно в джоба рестото
ми набутаха.



:)

събота, 12 декември 2009 г.

Спомени от "Лавеле"

Незнаех къде да се размотая из облачния неделен застой. Тъжно някакво ми беше, пусто, безнадеждно и безсмислено. Нямах уговорки, пък и не ми се търсеше никого.

Краката сами ме заведоха в Лавеле. Полупразно наоколо. Седнах на бара до някакъв тип, който също седеше самичък.

- Може ли да те почерпя една бира? - обърна се към мен за първи път.

- Само ако напишеш стих - отговорих - който да ми хареса.

Почти бях сигурна, че това непосилно условие ще го откаже. Не, че не исках да си говорим. Нямах желание да оставам длъжна на когото и да било, дори с една бира...

Взе той обаче кочана със сметките. И го написа. С прости думи описа естеството на деня и вечерта.
Такова, каквото е - Сега.

Хареса ми. Усмихнах се.
Дръпнах кочана със сметките и на свой ред отговорих...

Купувахме бири един на друг и писахме така цяла вечер.
Говорихме. Пуканки ядохме.

Никой не остана сам.


.........

Затова ми беше любимо рок-кафе "Лавеле". Там никой никога не остава сам, колкото и непознат да се появи на вратата.

Още - "Борачо", "Под нулата", "Фани", "Мравуняка" - все подобни бешелости най-любими.

Няма ги вече.





...

вторник, 8 декември 2009 г.

Ето такива къщи

най-много обичам - естествени и направени с лекота. самоизмислящи се. самодопълващи красотата си. и колкото по-напукано и криво, толкова по-красиво.









Dan Martensen and Shannan Click at Home , открито чрез блога на Рос

неделя, 6 декември 2009 г.

Ясенски черти

подредих в албум, за да запазя от измачкване и избледняване. някои вече съм пускала тук, но сега накуп качвам всичко пак, защото са ми толкова, толкова много любимите :)



Автопортрет със зелени уШи



Дъжд I



Дъжд II



Извънземните лъжици



Хорце



Птици



Ретро



Къща



Къща с уШи



Къща със зъби



Къща в палатка



Снежна къща



Къща с дървета



Валящите чушки - сърца



Купа с мандарини и един лимон



Мама я гази кола



Небе, Слънце, Луна, Звезда и Магаре



Кола и птици - майката, таткото и трите деца



Баба и дядо търсят квартира



Валят птици и сняг



Цветя



Цветя и гъби



Елха с подаръци и един снежен човек



Мама с пилешки крака, птици и дървета



Тануки



Варелчо



Тъжна мама



Кола и ябълки под бурно небе



Облаци, трева, море и навсякъде слънце



На пързалка с тати



Чичо Митко кара влака



Къща с ябълки



Кола със ски, слънце, луна и звезди



Кола и небостъргач



Автопортрет



Виенско колело



Оранжеви облаци, сини вълни, червеното слънце навсякъде наоколо

Линк към цялото албумче в Пикаса :)