С палатка в багажника, потегляме безидейно накъде, само знаем първата спирка - къмпинг "Смокиня" и Пърси някъде там. Два дни в бунгало на плажа и вече искам да отпътувам надалеч...
Избираме да е север. Отпрашваме след сутрешното кафе.
По пътя блокове и жилищни комплекси чак дослед Варна. Ужасяващо..., бързаме да отхвърлим тази грозна част на света.
В бадемовата горичка на нос Емине караме по тесен черен път. Откриваме си местенце на плажа на Иракли. Красиво е, но пътят е ужасен. Засядаме. Гумите превъртат във въздуха. Бутаме, дърпаме, камъни слагаме. Накрая успяваме да се измъкнем от дупката и направо отпрашваме към нататък. Спираме само за по една леща с приятели в кръчмата, тип столова. Пълно е с одрипани щастливи хора, пиещи бири, сърбащи супи. С отнесени погледи, трудно събират мислите си в изречения. Никой няма организация тук, планове за утре не съществуват, всичко е хрумка на момента...
Пътуваме край необятни слънчогледови полета. Колите по пътя все повече намаляват, а той все повече се стеснява. Покрай Тюленово стигаме до Камен Бряг. Нямам в себе си никакво съмнение - ще опънем палатката тук и колкото - толкова. Не очаквам, че така истински ще ми хареса. На пръв поглед не личи. Нито от снимките даже може да се види духът на това място.
А то е извънземно...
Обикаляме после района, чак до Дуранкулак. Соцът там е автентичен - мизерен почти безлюден къмпинг, ресторанта тип Балкантурист, шкембеджиите чичета и лелки с капели по плажа.... бързаме да се махнем, снимам само езерото
и черните му птици
върху белите
клони.
Следват четири дни вятър в бутилките и безвремие.
Няма много за разказване. То е усет за море навсякъде вътре и вън от мен.
Синеморец. Там оставаме още четири. Песен на щурци сменя виелицата на севера. Всичко си е същото. И нашата стая се оказва празна точно за толкова време, колкото искаме. Само хората на плажа са безумно много. И палатки. И чадъри - всичко накуп.
Избираме Варвара сутрин, Велека - вечер....
После Бургас и Faith No More. Приятели, хубави срещи, джинцове, пясъчни кули...
След концерта търсим колата. Някой ни е запушил. Обикаляме в два посреднощ под тъмни прозорци и незнаем какво да направим. Цецо натиска случаен звънец. Късмет - точно този, който е паркирал зад нас. Безумно се радвам, че не стоях цяла нощ в колата на някакъв си паркинг посред града.
Под звездите после заспивам. На пясъка. До лилиите на "Смокиня". В една последна морска нощ...
снимките Тук
..........................
и един кратък филм на Росен Марковски, нашата палатка е някъде там :):
