събота, 29 август 2009 г.

Камен бряг и късчета насам-натам





С палатка в багажника, потегляме безидейно накъде, само знаем първата спирка - къмпинг "Смокиня" и Пърси някъде там. Два дни в бунгало на плажа и вече искам да отпътувам надалеч...
Избираме да е север. Отпрашваме след сутрешното кафе.
По пътя блокове и жилищни комплекси чак дослед Варна. Ужасяващо..., бързаме да отхвърлим тази грозна част на света.

В бадемовата горичка на нос Емине караме по тесен черен път. Откриваме си местенце на плажа на Иракли. Красиво е, но пътят е ужасен. Засядаме. Гумите превъртат във въздуха. Бутаме, дърпаме, камъни слагаме. Накрая успяваме да се измъкнем от дупката и направо отпрашваме към нататък. Спираме само за по една леща с приятели в кръчмата, тип столова. Пълно е с одрипани щастливи хора, пиещи бири, сърбащи супи. С отнесени погледи, трудно събират мислите си в изречения. Никой няма организация тук, планове за утре не съществуват, всичко е хрумка на момента...

Пътуваме край необятни слънчогледови полета. Колите по пътя все повече намаляват, а той все повече се стеснява. Покрай Тюленово стигаме до Камен Бряг. Нямам в себе си никакво съмнение - ще опънем палатката тук и колкото - толкова. Не очаквам, че така истински ще ми хареса. На пръв поглед не личи. Нито от снимките даже може да се види духът на това място.
А то е извънземно...

Обикаляме после района, чак до Дуранкулак. Соцът там е автентичен - мизерен почти безлюден къмпинг, ресторанта тип Балкантурист, шкембеджиите чичета и лелки с капели по плажа.... бързаме да се махнем, снимам само езерото
и черните му птици
върху белите
клони.

Следват четири дни вятър в бутилките и безвремие.
Няма много за разказване. То е усет за море навсякъде вътре и вън от мен.

Синеморец. Там оставаме още четири. Песен на щурци сменя виелицата на севера. Всичко си е същото. И нашата стая се оказва празна точно за толкова време, колкото искаме. Само хората на плажа са безумно много. И палатки. И чадъри - всичко накуп.
Избираме Варвара сутрин, Велека - вечер....

После Бургас и Faith No More. Приятели, хубави срещи, джинцове, пясъчни кули...
След концерта търсим колата. Някой ни е запушил. Обикаляме в два посреднощ под тъмни прозорци и незнаем какво да направим. Цецо натиска случаен звънец. Късмет - точно този, който е паркирал зад нас. Безумно се радвам, че не стоях цяла нощ в колата на някакъв си паркинг посред града.

Под звездите после заспивам. На пясъка. До лилиите на "Смокиня". В една последна морска нощ...



снимките Тук

..........................
и един кратък филм на Росен Марковски, нашата палатка е някъде там :):

неделя, 23 август 2009 г.

Експерименти със себе си,

докато правя албум с Море




нахлупила черната шапка, виждам по-добре цветовете.

Love Reign O'er Me


във вълните на Дремс от концерта на Pearl Jam сутрешно се потапям, Еди Ведър реве като обезумял "Loоооооve Reign O'er Me !!!!

петък, 21 август 2009 г.

Супа от листа

на каквото ми попадна от бабинския пазар - червено и бяло цвекло, магданоз и целина. в малка тенджерка, задължително без тефлоново покритие. преди това задушавам малко кромид лук и чесън, добавям после вода и планината листунки и чакам така да заври. накрая две обелени доматчета. без сол и подправки. не опитвам, само вдъхвам - ухае хубаво, значи е вкусно - така ме е учил Дадун :)

слагам после в купичка и поръсвам със сиренце. сигурна съм - сърбам Здраве с филийка мноого черен и твърд хляб на зрънца. вкусно е много. неочаквано, като знам колко лош готвач съм иначе :)

това, което остана, трябва да се изяде днес. без претопляне.

записвам тук, за да не забравя рецептата. зачетох се напоследък в разни сайтове за здравословно хранене, като земя на заем, например. надъхах се и от приятели. вече подбирам внимателно храната си, търся всичко да е натурално, без консерванти, без пестициди, без оцветители и тямподобни Е-та. старая се да хрупам предимно сурово, набрано от двор. харесвам се, когато ям така. лекота чувствам. и красота в тялото си повече отпреди.
само да можех малко по-малко дЖинц да пийвам... ;)

четвъртък, 20 август 2009 г.

...

отдавна не бях влизала при morvenа тази е поредната й вълшебност :)


още други мои любими нейни приказности Тук и Тук и Тук и Тук и Тук и Тук и Тук и Туканка :)

вторник, 18 август 2009 г.

Старата Дедова Капела

волно се наскита с мен покрай морските брегове
от Синеморец до Дуранкулак
и обратно



историята в снимки обещавам скоро...