четвъртък, 30 юли 2009 г.

Букет

билки от бабите на пазара - червен кантарион, жълт кантарион, риган и мащерка.


запарвам в джезве по едно стръкче от всички, после го слагам във ваза. истински вкус на поле в чая ми. и ефирност върху масата. седя на пейката в двора и обмислям как да навеся тези стръкове из моята си къща. хубаво е тук. всеки ден ям току-що набрани домати, краставички, чушки, кайсии, царевички, домашно кисело мляко и яйца. ненаситна съм да опитам колкото може повече естествА, а когато си тръгна, ще натоваря цял багажник, и така - всяка седмица. слагам край на пазаруването на отрови, поне за този сезон. надявам се някак да е и завинаги.

тук дребосъкът Йоан дърпа гащите, докато сърбам в този мъдър мисловен процес, с крака, натопени в леген топла вода.. мърка, когато му слагам в паничката, мляска насън като бебе в ръцете ми, сутрин мощно засмуква Големите мои Дебели, Меки, Сочни и Топли уШи, ако успее да се промъкне незабелязан в леглото ми :)

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Мързеливо следобедно в Кюстендил

на стъпалата на магазина
сокът от нектарини
разтича пръстите ми

с Дейв мълчаливо гледаме в транс
как художникът Winamp развихря
своите цветности върху гласа на
Lou Reed

така довечерта
седим и плуваме
в телевизията
от папка "Марули"
която разбърква мозъка
с всяка песен

утре пак
в моята пещера ще е
хладно
отново го каня на кино
темата ще е Ник Кейв, Депеш, Флойд, Ривърсайд,
Едит Пиаф, Лед Зеп, Тъксидомуун
и каквото още се сетя да проверя
как звучи
в картини

а той ще донесе
боровинки

................................

................

на фона на това безвремие напоследък пускам линк към безметежната история на benjy, която получих от Дремс, както и сайта с пътешествия на Юри Ворошанов, за който Влади ми продъни ушите днес пак ;)

сряда, 22 юли 2009 г.

да изгрухтявам

срещу нощните кваколуния с Дремс, да се проваляме със стил много пъти, да пеем фалшиво Арлина в Лавеле /ех, минало незабравимо../, да се събудя учудена посреднощ в прегръдката на Цецо на някоя пейка с прилежно събути обувки под нея, или сутрин под огромния шарен юрган, опънат под звездите на къмпинг Смокиня, или пък Варелчо да спи с раница на гръб на тротоара, или пък Дада да се търкулне в канала на Лодките... също да ровим в изхвърлените покрай кофите книги, после да четем откъси от тях на бара при Танук и да се смеем много, да се смеем...да дъвчем желирани жаби със стоплена на парното бира специално за мен....да пишем стихове върху кочана със сметките и да вдигаме "наздравица за целия рейс" :)....

това са само част от малките не-важни неща в моя живот, които обаче мисля, че е извънземно важно да запомня, затова и ги пиша сега тук. по условие трябваше да са шест, но всъщност така и не ги преброих :)

..а то е поредната блогърска щафета, поканата за която дойде при мен от Рос преди около месец, но някакво лятно празноглавие ме е обзело напоследък, "едвам се навих" най-сетне да драсна нещо.

сега обаче трябва да накисна други шест да си признаят какви ги вършат, вършели или ще ги вършат....и това ще са всички, които случайно или не, са прочели този пост. нека вИ :))))