Рила

стъпвам в пътеки от мъх
взирам се в пресни къртичини
млади коприви откривам
зеленото най-красиво e
когато едва напъпва
сега

Лалета и Люляци

причиняват Любов




всяка Пролет винаги за Първи Път.

...

чета за втори път биографията на Лив Улман. първият беше толкова отдавна, че с радост установявам - нищо непомня. седя на балкона с чадър над главата си и попивам, а рехавият звук от падащи дъждовни капки е естествен музикален фон на прочетеното:

"Ранна утрин. Разхождаме се покрай реката. Уханието на пролет докосва плътта ни. Ровим се по прашните рафтове на малки магазинчета, които са отворени денонощно. Купуваме си неща за спомен една на друга. Драсваме картички с поздрави, които имат значение само за момента. Държим се за ръце, леко ни е на душите след дългата нощ, прекарана заедно, и се усмихваме на минувачите. По това време на деня всички отговарят на поздравите ни.

След това обратно в хотела. Набързо един душ. Натъпкваме багажа си в куфарите. Хвърляме се на леглото със смях, защото е чудесно да сме две сестри заедно в този свят...."

чета това и се сещам за моята Дада - моята Близначка.
единствената разлика е, че с нея не сме сестри...

Мартин

срещнах го на Цветница. беше се запътил безпосочно къмнякъде. приятел на Цецо от ученическите години и онези славни отминали времена на палатки, Лед Зеп и Синьото кафе.
седнахме в парка на баба Яга, да си побъбрим над патрончета джин.
ако трябва да определя професията на този човек, иначе завършил българска филология, бих я нарекла уличен музикант. с нея си изкарва хляба, където и да замръкне. последно го бяхме срещнали в Созопол, с множество тарамбукита наоколо му, на едното свири, другите продава.

"Човек - казва - може ако иска, да преживее без никакъв разход. неопределено време."

и го доказа:

живял половин година в Гранада, Испания.
в пещера.
дал си апартамента в Младост под наем и заминал.
"пещерите - пояснява - се намират в най-хубавото място на града. множество хора живеят из тях, никой не ги закача и тормози, законът не забранява." само било трудно да откриеш празна такава, защото всички били непрекъснато заети.
питам го как е сигурен, че когато се върне "вкъщи", след като е бил навън, няма да намери друг заселник на мястото си. а той се хвали: " оо, имах си желязна врата, която се заключва. намерих я на улицата. както и всичките мебели, с които се обзаведох. даже варосах тавана. чудна къща стана...прохладна в горещините, уютна.."

"храната - казва - също можеш да получиш без пари. Църквата организира всеки ден благотворителен обяд и се чувстваш като в ресторант - вкусна супа, второ, което често е рибен деликатес, и десерт - например - сладолед. биричка обаче ако искаш, се налага да посвириш малко на една от двайсетте площадки, предвидени за уличните музиканти"

знам, на всеки в главата идва сега въпроса за къпането и "онези" работи, които вършим всеки ден :)

пак от Църквата правели списъци - вторник и петък раздавали безплатна баня :) също и комплект чисти дрехи втора употреба. "един румънец всеки път направо изхвърляше старите и обличаше новите" - смее се Марто..

за ходенето на "онова" място поглажда брада: "взимаш лопатка и отиваш в гората. после зариваш. всичко е чисто, не остават никакви миризми."


така изкарал Мартин половината от миналата година. и не, че си няма дом тук, в София. дори парцел има, един ден ще стане богат.
просто си е такъв човек.

"искам - казва - да имам спокойствието да свиря. да нямам притеснения за нищо друго. пещерата ми го позволи, там можеш да свириш денонощно, без да притесняваш никого..."

"чувствах се като малко дете - завършва разказа си Марто - всичко намирах на улицата, с огромно любопитство наблюдавах света, сякаш цивилизация не съществува. човек става друг в такива моменти.
искам да мога да живея така непрекъснато."

това е Свободата - мисля си аз. Свободата не на избор - на мислене. Избор имаме за всичко, стига да си го позволим.

А днес съм

Black Magic Woman... :)

тази песен нали не си мислите, че е на Сантана? ;)

...

Празната бутилка с лимони на дъното

в една теменужена вечер

обаче забележи - каза Дремс -
ние всъщност седим на пясъчна дюна
някъде отстрани има китари
и едно ваканционно колело зад нас
изобщо не сме на бетонен леген в центъра на
София

(така си беше наистина :)

(снимка - Бат Стамбуран )

Откривам

сезона на балкона с чаша джин! :)))

изнесох навън всички цветя. посадих семена. сглобих новата пейка за гледане на залези.

изключих музиката, за да слушам птиците сега и казвам наздраве от нашето балконче на вашите :)

снощи над главите ни премина двойка прелетни гъски. беше здрач, по езика ги познах. говореха канадски :)

Бяло

в градината в Кюстендил, но вече не зимно.

...лекинко заваля...



"Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха."

Николай Лилиев