петък, 28 ноември 2008 г.

Опити с Луна и Дъжд

нощем на прозореца



"Знае ли някой какъв е смисълът на Луната?" :)

помня как отидох чак до Лахайна, но така и не остана време да видя огромното смокиново дърво на площада. онова - на Лей Чери и Бърни Кълвача...

може би така е трябвало да стане.
за да има някой друг Път, вече с точния за това място бомбаджия

а ето го и него

неделя, 23 ноември 2008 г.

deja vu

като онзи наш изоставен синеморски бункер над света, в който си помечтахме да поживеем: Max Richter - From the Rue Vilin (music video) отварям после "Хлебарките" на Анели Ман и първото, което прочитам, е:
"всеки миг е граница"

събота, 22 ноември 2008 г.

Първият сняг

на прозореца ме събужда с мисли за нови приключения :)))




тихо се сипе новата (с)неЖна година :)



а уютът вкъщи става още по-топъл :)

неделя, 9 ноември 2008 г.

Лунно затъмнение

реших да "преведа" и да пусна тук един от късите разкази на Цецо, писани в Торонто. дано не ме убие заради това.
обичам да ги препрочитам, много светлина има в тях:

"20-ти февруари. Нощта е друга. Работя и гледам през прозореца как колите спират и тръгват според цветовете на светофара. Денят на Лунното затъмнение и никой не поглежда нагоре. Ще го гледат по новините, най-вероятно.
8 pm. Почва се. Навън е студено... ясна нощ. Tолкова е студено, че мръсният въздух се вижда като цигарен дим. Минус 18 - човек ако пръдне, гъзът му ще се вижда отдалеч като Кремиковски комин.
Нашата Земя, или моята, или твоята... като резенче диня започва да дълбае сенки от жълтата Луна. Мисля си - дали мога да видя собствената си сянка? Или профила на прическата ми... изправил се човек гледа небето, вижда Луната, маха й за поздрав и вижда ръката си, хехе, да маха с малко закъснение.
И си викам - то сигурно купонът се е преместил на Луната... Душите ни са отлетели там, докато се бъхтаме тук от една точка до друга за пълна чаша и чиния и покрив, да ни крие от Лунната светлина..."

Прага, 2006-та

или спомен за началото на една приказка... :)



иска ми се да поживея в този град една цяла година.
да видя промяната му всеки един ден, във всеки един сезон. да усетя миризмите му рано сутрин и късно вечер, да поседя по пейките му, да погледам хората му...
дали наистина е толкова трудно да го направя, колкото изглежда?
дали не е въпрос само на едно решение и малко повече смелост и безразсъдство?

планираме скоро пак да отидем, но само за една нова шапка време... и няколко вкусни тротоарни наденички.
Зимна Прага ми е огромна любимост.

петък, 7 ноември 2008 г.

A иначе

морето
е зеленото
наесен във тревата
миризмите -
мащерка и водорасли
и бодливостта на шипковите храсти

маковете, преродени в минзухари...





и наболи гъбести госпожици с виетнамски шапки



райска ябълка в началото ме заблуди за портокалово дърво


после разходки из гори тилилейски




за да се върнем обратно на стария бункер
измислихме си план за обзавеждане даже..
матрак на земята и стъкла на трите прозореца.
за да не духа-ха-ха.
а на покрива - маса с покривка.
и две чаши. :)




изгледа през прозорците докато спим такъв ще е от запад

и от север
лека нощ.
....

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Велека Вечер

...........

тиха и спокойна. огледална. мъдра.













и е някак тъжно и безшумно

а в залива оттатък брега играят делфини.