събота, 29 март 2008 г.

водораслости

намерени на пясъка.
каквото и боклуче да откриеш, изхвърлено от морето, все е удивително красиво...



Milonga de Amor

на разсъмване...

понеделник, 24 март 2008 г.

Носталгия по старата квартира

и
безумните
летни
нощи
с
веселите ни хрумки
да разпечатваме кретенските си
муцуни на принтера и да ги лепим
по
стените.
дори една пражка уличка направихме
за оцветяване,
после вдъхновено я дорисувахме
с моливите
на Ясен...


..и една стара въздишка открих, писана срещу тази стена:

срещу мен на стената - шапка с пискюли.
и погледи няколко взират се
в себе си...
бялото в снимките оцветих на зениците в розово.
и усмихната има една, сякаш вещерска.
по-нагоре е Пражката уличка
отвисоко съм снимала,
сакаш бог съм над покриви и прозорци, коли, и павета...
но с някого пуст тротоара е...
с теб.
и с мен.

Буря


Дремс поиска да види как изглежда днешната буря от височината на моя покрив. ами...бурно си изглежда. също доста шумно. имах чувството, че в главата ми вали, по мислите се стича...

Home

ята от лястовици, играещи танца на завръщането у дома. събират се плътно, после разтварят радостта си в нова причудлива цялостна форма. вълни от общи движения, които сякаш дишат, въртят се и танцуват свой собствен ефирен живот. заглеждам се в тях, а те изведнъж ме обграждат и като че искат да ме понесат нанякъде. страхувам се да не ги ударя с колата, инстинктивно натискам спирачка....но те са вече високо в небето, за поредното възбудено вдишване на голямото им пернато кълбо. мисля си - приличат ми по завръщанията. аз също като тях след всяко дълго пътуване бързам преди всичко да надникна и помириша радостно всичките кътчета на моя си свят.



на Ясен птиците-самолети.

.

моите кваколуния


неделя, 23 март 2008 г.

34-ти блок, стая 701

и онзи влудяващ аромат на млади треви и люляци в топлите пролетни вечери...
широко отворен до дъното на небето си нощен прозорец.
студентски град. пържим картофки, пием бира "плевен" в малки бутилки и слушаме The Police,
а долу свирят щурци...

неделя, 16 март 2008 г.

...

днес не си изядох киселото мляко
а един самолет сега отнякъде пристига и
свети в тъмното
винаги се чудя
откъде ли идва
Ясен ме кара
да си измисля желание,
за всяка бяла диря, по едно
после ме пита какво е
но аз знам че кажа ли,
не ще се сбъдне

взирането в небето
когато
чуваме да прелита самолет
за да го видим ли е
само?

петък, 14 март 2008 г.

набрах

пиано и цигулки
от градината
на неслучайните случайности:
jacques brel: "La chanson des vieux amants"
...и стръкче пресен залез за Дремс

вторник, 11 март 2008 г.

"Така ми е"

на Яна книжката. скоро излезе, под редакцията на Георги Господинов.






и синеморските макове...

понеделник, 10 март 2008 г.

anne

това ми изпрати току-що за "добро утро" от Ванкувър. твърди, че е хума, но според мен се е намазала със сметана за облизване ;)

сряда, 5 март 2008 г.

хора на последния момент

такива сме станали напоследък всички. може би си влияем един на друг. или просто случайно сме се събрали толкова променливи ветрове накуп. незнам. но спряхме да обмисляме предварително нещата, които не са свързани с работа или някакъв неотложен ангажимент. оставяме вече всичко на Случайността, да ни изненада така, както сама си прецени, само понякога я побутваме лекинко в последния момент с някоя непредвидена хрумка... и в повечето нейни проявления става много по-хубаво от това, което сме очаквали, защото всъщност не сме очаквали нищо конкретно.
ето сега и рожденият ден на Дремс. оставили сме го да си върви лениво, сутрешно-слънчев и следобедно дъждив може би... довечера ще го подръпнем за опашката и ще му измяукаме в ушите, да подскочи от изненада. ...и два чадъра съм му приготвила, ако завали, да послушаме дъжда с кротки чаши ром и джин в ръце...

събота, 1 март 2008 г.

...

Какво е Детство? - попита вчера Даниел.
Детство е всяка сутрин - му отговорих - и първото виждане на морето всеки път.

днес допълвам:
Детство са и първите минзухари, цъфнали в градината на маман.